Крек мина край фонтанче и между две статуи. Видя, че асансьорът е зает и се насочи нагоре по стълбата. Зави към застлан с пътека коридор и спря пред вратата на апартамент 21.
Не се наложи дори да почука. Едва ли друга жена толкова е улеснявала убийството си като мис Симънс. Тя вече говореше — нямаше поздрави. Беше разрошена и гледаше особено.
— И знаете ли какво направи той днес? Провали резолюцията в ООН! Готов е всичко да взриви, дори правата на жените! Той е адско изчадие! Ние преподавателите трябва да се обединим в яростен боен отряд и да спрем този тип, още преди да се е наложило да вдигнем във въздуха цялото ООН! Никой не може да се чувства в безопасност, докато той е на свобода. А във факултета мислят, че всичко това е защото бях в психиатрията и никой не иска да ме изслуша. Те мислят, че съм настроена параноично спрямо него. И за да стане още по-лошо, Тактическата полиция на Ню Йорк отново ме преследва.
Мис Симънс трудно се ориентираше къде е графинята, за да се обърне към нея. Крек явно забеляза, че жената срещу нея е сляпа като прилеп.
— Полицията ли! — възкликна тя. — Значи трябва да ви предпазим главата.
Тя затвори с ритник вратата зад себе си и без да се притеснява от мис Симънс, извади хипношлема от торбата.
Изведнъж се сетих, че очилата на мис Симънс все още са в моя джоб. Неволно улесних графиня Крек.
А тя просто включи шлема и го нахлупи върху главата на мис Симънс! Ей така!
Крек завъртя поглед из доста просторния и добре обзаведен хол. Сигурно обмисля къде да стъпче трупа с ботушките си, казах си. Май в съседния апартамент някой бе пуснал радиото. Графинята видя коридорче, водещо към спалня. Побутна Симънс натам.
И като насън моят основен съюзник закрачи към зловещата си участ.
В стаята имаше широко легло, тоалетна масичка и люлеещ се стол, всичко застлано с бял муселин на къдрички. Графинята затвори вратата. Настани Симънс на леглото. Включи микрофона в шлема и седна на люлеещия се стол.
Симънс явно се е преобличала, когато е чула звънеца, защото имаше дрехи, разхвърляни по пода. Бе се наметнала с халат. Сега се бе разтворил. Хубаво тяло.
Но Крек очевидно не се интересуваше от такива неща. Стана и покри Симънс с халата, за да има по-приличен вид. После се освободи от самурената си наметка и съблече жакета си. Все едно гледах как някой едър бияч си навиваше ръкавите преди схватка.
Тя заговори в микрофона.
— Вие сте спокойна. Вие сте в пълна безопасност.
Ама че лъжкиня, казах си.
— Сън, сън, сладък сън. Чувате ли ме?
Приглушено „да“.
— Какво искаха да ви направят онези осем мъже в парка Ван Кортланд? — попита графинята, докато се наместваше по-удобно на стола.
— Да ме изнасилят. И осмината. Щяха да ме изнасилват часове наред.
Графинята отдалечи микрофона от устните си.
— Така си и мислех — промърмори тя на волтариански. — Тази кучка е пощуряла от желание да я изнасилят. Всичко е било нагласено само за да ми отнеме Джетеро!
Тя вдигна микрофона и заговори на английски.
— Кога видяхте Уистър за първи път?
Мис Симънс широко разпери ръце и халатът се смъкна от тялото й. Пръстите й се изпънаха толкова, че чак потрепваха. Стъпалата й подскачаха конвулсивно. Сякаш по леглото пуснаха ток с високо напрежение. Изпод шлема се чу слаб вик.
— Отговорете ми! — рязко заповяда графинята.
— В залата за записване на студентите, миналия септември.
Гърчовете на мис Симънс ставаха по-силни.
Крек насочваше мислите й:
— Сега отново сте там. Виждате Уистър. Какви са истинските ви мисли?
Симънс писна тихо. Тялото й се вдърви, потръпваше все по-силно.
— Отговорете ми!
Симънс изрече:
— Прекалено хубав е за мен.
Графинята замърмори на волтариански:
— Точно каквото очаквах. Любов от пръв поглед. — И попита на английски: — А нещо друго?
Отговорът дойде като глух писък:
— Ужасно е, че иска да завърши ядрена физика и трябва да го спра.
— Защо? — настояваше графинята.
Мис Сименс като че се измъчваше. Тя закрещя:
— НЕ БИВА ДА ИМА НИКАКВИ ВЗРИВОВЕ! — Продължи по-кротко: — Моят баща ръководеше катедрата по психология в Бруклинския университет. Той ми казваше, че взривовете били заместител на секса, а всяко момиче трябвало да бъде фригидно, напълно фригидно, за да се опази.