Веднъж някой ми обясни как ставало всичко — беше съседът ми в един самолет. Уверяваше ме, че всички модни дизайнери били педерасти и мразели жените, защото виждали конкуренция в тяхно лице. Затова скришом заговорничели да ги обличат колкото може по-дивашки, за да отпъждат мъжете. Онзи човек май беше налучкал истината. И като гледах снимките в списанието, още повече намразих всички обратни типчета! Нека обличат жените в щуротии колкото си искат, но е непростимо да ги правят толкова скъпи!
След малко графиня Крек захвърли това списание. Взе огромно американско издание със заглавие „Смътни копнежи“. Още мода. Колкото и да беше чудно, различаваше се от френската. Не че беше по-малко побъркана, не че моделите имаха повече плът по скелетите си, не че онези „бибипски“ педали бяха проявили по-малко усърдие в желанието си да придадат ужасен вид на жените, за да подмамят мъжете им в леглата си. Обаче дрехите имаха съвсем друг вид. Американските хомосексуалисти-моделиери пробутваха на жените идеята, че трябва да заприличат на марионетки. Дори до всяка снимка имаше малка скица на кукла с преплетени и кръстосани крака, с конци, омотани около шията.
— Миличка, май се интересуваш от мода.
Нов глас. Крек изви очи към жената на съседната седалка. Рошава изрусена коса, тази май наближаваше четиридесетте.
— Като те гледам, отдавна е време да се заемеш с фасадата си! — Жената се усмихна. — Аз съм Мейми Буумп, връщам се при Голямата ябълка и ярките светлини. Ти коя си?
Това им харесвам аз на пътуващите американци. Много са прями. Никакви увъртания и любезности.
— Ами трябва да съм Джой Крекъл — отговори графиня Крек. — Как сте?
— Е, благодаря, добре се оправям след бляскавото турне по горещите местенца на Близкия изток. Аз съм известна певица. Арабите ми напълниха джобчето с парици и сега се прибирам в благословената от Бога страна да ги похарча. Исусе Христе, поне година ще си спинкам само в моето си легълце! Сладурче, обаче ти изглеждаш, като че камила ти е паднала на главата.
— Наистина ли?
— Ами да, с тия боклуци — Мейми Буумп презрително докосна наметката на Крек. — Откъде ги изрови тия парцали?
— Три години бях пленница в крепост — обясни графиня Крек. — Откраднаха ми всички дрехи.
— Не си правиш „бибип“ с мен, нали? Исусе Христе, ама тия „избибипани“ араби на всичко са способни. Едно момиче щом излезе от Щатите напоследък, вече си рискува живота. Виждам аз, че трябва да ти се вкара малко ум в главата, щом си ги оставила да ти скроят тоя номер! Мозъчето ти трябва да щрака всяка секунда. Едва не ми се случи същото в Мароко. Но му разправям аз на техния крал: „Ей, братче, ако не кихнеш малко диаманти, не само ще ти отрежа скапаните «бибипци», ами ще ти спра и помощта от Америка“. А той не може ден да изкара без тая наша помощ, затова ми натъпка чантичката с лъскави камъчета и ме пусна по живо, по здраво. Виж, още имам един оттогава!
Показа на Крек пръстен с огромен диамант сред всички друга камъни по пухкавите й пръсти.
— Тия камъчета са най-добрите приятелчета на всяко момиче — добави тя.
— А изумрудите и рубините също ли са ценни на тази планета? — попита графинята.
— Ти го каза, бебчо. Искаш ли да ти помогна с модата, да ти покажа от какво наистина пощуряват ония космати зверове?
Внезапно леден повей като вятър от полюса прониза цялото ми тяло. Внезапно си спомних съвсем ясно! Внезапният изблик на благодарност! И съвсем неочакваната целувка по бузата!
Ловките й ръце! Та тя беше майстор на подобни трикове. Нали обучаваше фокусници по десет наведнъж! Само е трябвало да откопчае верижката с едната ръка и да хване падащия медальон с другата!
Убедих се! Изумруденият медальон беше у графиня Крек!
Всичко си дойде на мястото. Нали хипнотичната й заповед ме принуждаваше да й дам каквото пожелае. А беше толкова загрижена как ще изглежда при срещата си с Хелър.
Знаех абсолютно точно какво ще направи. Самолетът ще кацне в Ню Йорк. И тя ще си накупи цял камион дрехи. Ще ги плати с медальона! С медальона на Утанч, струващ петдесетина хиляди долара, а аз нямах никаква надежда да го върна на мястото му!