Тялото й вече приличаше на мраморна статуя от вцепенението.
— Кога ви каза това? — попита Крек.
— Когато ме завари да пъхам коледни бомбички в „бибипа“ на кучето.
Графинята отдалечи микрофона и прошепна на волтариански:
— Що за странна планета!
Помисли малко и заговори на английски:
— Истината за тази случка е съвсем друга. Вашият баща е сгрешил. Вие не изпитвате НИКАКВО удоволствие от измъчването на животни. Вие хранехте кучето с мляко и го галехте. Точно това правехте и точно така си беше. Вашият баща е допуснал голяма грешка. Трябва да осъзнаете това.
Симънс изведнъж се отпусна. И зашепна:
— Осъзнавам го. Ох, толкова се радвам, че вече знам какво стана тогава. Значи баща ми е сгрешил във всичко.
— Правилно — одобри Крек.
Злодейката с една дума съсипа онова, което горкият трудолюбив психолог бе градил цял живот. Каква разрушителна дяволица от Манко беше тази графиня Крек!
Сега тя стисна по-здраво микрофона. Очевидно се канеше да подхване работата сериозно.
— Сега да се върнем на първата ви среща с Уистър. Вие всъщност си помислихте тогава, че не го заслужавате. Нали така?
Симънс потвърди изпод шлема.
Крек продължи:
— Сега сме в деня, когато имахте първия час по „Удоволствие от природата“ миналия семестър. Вие сте сама, отдалечавате се от ООН. И не искате Уистър да ви следи, защото знаете, че не го заслужавате. Това много ви натъжава, права ли съм?
— Да — каза Симънс.
Аха, настъпи моментът. Крек ей сега ще й заповяда да напише прощалното писмо. Аз поне точно това щях да направя. Свършено е със Симънс!
Бръмна звънец откъм вратата на апартамента.
Позволих си въздишка на облекчение. Симънс се отърва на косъм. Графърти! Не всичко беше загубено. Той само малко подрани, още нямаше труп. Но той веднага щеше да проумее какво виждат очите му — нали ще завари Симънс в хипнотичен транс и ще разбере, че се подготвя нейното убийство.
Крек каза в микрофона:
— Засега ще си лежите кротко и няма да обръщате внимание на никакви шумове, докато се върна.
Остави микрофона. Излезе от спалнята и затвори вратата. Влезе в хола. Свали си ръкавиците, хвърли ги в ъгъла и си разроши косата. После отвори входната врата.
ДОКТОР КАТЗБРЕЙН!
Носеше бомбе и черен шлифер. Вдигна на челото си своите дебели цял инч очила и се вгледа в Крек.
— Я виж ти! Лизи Борден!
Усмихна се като гладен вълк, избута я навътре и тресна вратата.
— Само минах за едно малко „бибипане“. Винаги посещавам пациентките си, когато съм изпаднал в стрес.
Крек промълви с погнуса:
— Нима?
Катзбрейн си сваляше шлифера.
— Психиатричното лечение винаги е голям кеф.
Графинята попита:
— Вие с мис Симънс ли живеете?
— Не, не. Аз съм доктор Катзбрейн, нейният психиатър в университетската болница. Но не съм стиснат, пръскам навсякъде дарбите си. Борден, не ми се вярва досега да си ми била пациентка в отделението, но си страшно готина и ще се погрижа скоро да те тикнат при мен. Хайде лягай на онзи диван, вдигай си полата и ще пристъпим към предварителния психиатричен преглед. Ако реша, че си достатъчно добра, веднага ще те пъхна в отделението. Под ризата си май имаш хубави цици. Но ще трябва да проверим.
Косата ми се изправи. Графиня Крек бе убила трима мъже, само защото бяха решили да си задоволят сексуалните желания с нея. Този тъп „бибипец“ ей сега щеше да бъде превърнат в желе! След миг вече се смеех ликуващо. Графърти ще се натъкне на истински труп!
Графиня Крек бръкна в своята пластмасова пазарска чанта. Знаех, че търси някое смъртоносно оръжие. Оказа се някаква черна намотка. Тя откъсна парче по перфорацията.
Докторът още протягаше ръка към нея. Тя пъхна в ръката му черното квадратче.
— Дръжте това — изрече с леден глас.
Той взе нещото и го зяпна.
Тя пак бръкна в чантата. Вътре имаше малък генератор. Докосна превключвателя.
Доктор Катзбрейн се изпъна. Стоеше абсолютно вдървен. Лицето му стана безизразно. Приличаше на някаква непохватно изработена статуя!