О, Богове! Едно от устройствата на „Очи и уши на Волтар“, които тя отмъкна от болницата в Афийон! Спомних си. Беше с дистанционно управление. Когато едно от онези черни квадратчета се долепеше до човек при включен генератор, жертвала замръзваше и се отнасяше, а след изключването на генератора продължаваше започнатото движение, без нищо да помни. Бях прегледал указанията набързо — устройството се използваше за уличаващи снимки при лошо осветление. Но Крек го приложи само за да обездвижи доктора.
Вероятно щеше да го убие по-късно. Графърти все още имаше шанс да се сдобие с труп, толкова важен за заглавията във вестниците и за моите планове да се отърва най-после от графиня Крек.
Но дори Графърти да подрани, пак имаше предостатъчно поводи да си свърши работата — един от изтъкнатите психиатри на града забулен като статуя насред хола, а в спалнята отзад лежи нещастна хипнотизирана жертва. Както и да падне зарът, графиня Крек ще си получи заслуженото! Властите на Ню Йорк ще се разправят безмилостно с нея.
Тя се увери, че доктор Катзбрейн добре играе ролята на скулптура. И се върна в спалнята да довърши Симънс, без да подозира, че полицейските сирени вече наближаваха. Бях сигурен, че не може да се спаси.
Глава пета
Графиня Крек влезе в спалнята. Мис Симънс беше просната на леглото, с голи гърди, корем и бедра. Графинята пак се пресегна и заметна Симънс с халата. Въобще не проумявах защо правеше това. За мен тази голота беше доста възбуждаща.
Крек се настани на стола и взе микрофона.
— Тъкмо е завършил първият час по „Удоволствие от природата“ миналия семестър. Вие сте излязла от ООН и тъкмо влизате в парка Ван Кортланд. Къде сте сега?
— Тъкмо влизам в парка Ван Кортланд — приглушено каза мис Симънс.
Тялото й започна да се вцепенява.
— Виждате, че Уистър върви след вас. Знаете, че не го заслужавате. Молите го да си тръгне.
— Моля те, Уистър, отивай си.
— Добре. Той вече си е тръгнал. Навлизате в парка. Виждате, че ви следят осем мъже. Обърнете се към тях. Какво виждате?
Изпънатото тяло на мис Симънс започна да потрепва.
— Виждам осем мъже, които ме следят.
Крек продължаваше:
— Търсите уединено място. Намирате го. Как изглежда?
Мис Симънс се напрегна още повече.
— Дълбока падина, до която се слиза по пътека от хълма. Тревата е зелена, има поточе.
— Добре. Един от мъжете е по-близо до вас от останалите. Какво наистина искате да ви направи?
— Ами каквото е написано в Крафт-Ебинг.
— Какво е Крафт-Ебинг? — озадачено попита графиня Крек.
— Ами книгите като „Сексуална психопатия“. Като книгите на Хавлък Елис или Зигмунд Фройд. Татко ми четеше от тях всяка нощ, преди да заспя. Казваше, че гнусните детски приказки били пълни с фалически символи. Учил ме на същото като останалите деца, защото и в детските градини преподавали психология — тя най-добре потискала възбудата и набивала в детските глави всички ужасни неща, които не бивало да правят, когато пораснат. Правеше го, за да подпомогне развитието на моята естествена фригидност и за да стана като останалите си съученици.
Графиня Крек дръпна микрофона към рамото си.
— О, Небеса! — промърмори на волтариански. После вдигна микрофона към устата си и продължи на английски: — И какво искахте да ви направи първият мъж?
— Ами като в Крафт-Ебинг. Да ме събори в калта и… мрън… мрън… мрън… точно както е в Кра… мммм-мммммммммммм! О, да! Да, ДА! — Думите й се чуваха все по-неясно, дишаше учестено и тежко. — Хайде де… мрън… мрън… Вкарай… мрън… мрън… АХ!
Графиня Крек я гледаше втренчено. Закри микрофона с длан и промърмори на волтариански:
— Тази вече няма спиране — Продължи на английски: — Точно това ви се случва. Виждате го, усещате го, там сте. Продължавайте!
Мис Симънс се напрегна още по-силно. Разпери ръце и крака. Гърбът й се изви. Пръстите й нетърпеливо раздърпаха халата и вече беше съвсем гола.
— Ах, ах… калта… толкова хубаво… толкова мръсно… ах… ОЩЕ!… ОЩЕ!…
Гърбът й вече беше извит като лък.
Някаква рокля се залюля на окачалката си.
— Мрън… мрън… — пъхтеше мис Симънс.
— Какво е това чудо… — промълви стреснато графиня Крек.
Дрехите изпопадаха на пода от мощния писък на мис Симънс.