Графиня Крек я зяпаше като зашеметена.
Мис Симънс се отпусна изтощена, езикът й се показваше в ъгълчето на устата.
Графиня Крек вдигна микрофона към устата си. Но не получи възможност да произнесе дори една дума.
— А сега ТИ! — викна мис Симънс.
И двата й крака се вирнаха нагоре и заритаха ритмично. Нещата по тоалетната масичка заподскачаха.
— Боговете да ни пазят — каза Крек.
— СЕГА! — запиши мис Симънс. — СЕГА! СЕГА! СЕГА!
Дреболиите от тоалетната масичка се изсипаха като водопад на пода.
След малко мис Симънс пак се просна задъхана.
Графиня Крек вдигна микрофона. Никакъв шанс.
— Двама, двама, двама! — разкрещя се мис Симънс. — И двамата… мрън… мрън… НАБУТАЙТЕ ГИ!
Мис Симънс седна на леглото и се затресе нагоре-надолу. А Крек я гледаше съвсем объркана.
Парче мазилка на тавана започна да се пропуква.
— Ауууу! — писна мис Симънс.
Пронизителният звук блъсна мазилката и тя се откърти с трясък.
Мис Симънс падна на леглото, езикът й висеше от устата.
Графиня Крек пак вдигна микрофона.
— Мис Симънс — започна тя, — мисля, че…
Но мис Симънс вече бе застанала на длани и колене.
— О, не! — провикна се тя. — Не ми прави това! АААХ!
Абажурът на лампата до стола на Крек затанцува. Тя уплашено протегна ръка да го закрепи.
— ОЩЕ! ОЩЕ! ОЩЕ! — крещеше мис Симънс.
Вратичките на гардероба се блъснаха силно.
Мис Симънс пак се просна, останала без дъх.
Крек май се успокои. Делово вдигна микрофона към устните си, за да си довърши работата. Но мис Симънс извика:
— А сега трима!
Награби възглавницата и легна върху нея. След миг вече вадеше шепа пух от разкъсаната калъфка.
Графиня Крек я гледаше смутено.
Халатът на мис Симънс литна във въздуха.
— Йехууу!
Графинята прибра халата от пода. А мис Симънс заговори със съвсем нормален глас:
— Сега да преминем към страница 92 от Крафт-Ебинг. Сигурна съм, че вашият учител по психология ви е обърнал внимание на съдържанието й. Шестима от вас да застанат в кръг. Другите двама…
Лампата се заклати. Графиня Крек я сграбчи, за да не падне.
Принадлежностите за гримиране загромоляха по пода от потръпващия писък на мис Симънс.
Целият пълнеж на възглавницата изригна във въздуха.
Графиня Крек опитваше да се предпази от пърхащите пера.
Лампата се пръсна по пода.
Мис Симънс лежеше на гръб и се усмихваше доволно под шлема. Леглото около нея беше подгизнало от пот. Стори ми се напълно изчерпана. Протягаше се лениво.
Графиня Крек поклати глава. Промърмори на волтариански:
— Е, надявам се това да й стигне! Ама че кучка! — В микрофона каза на английски: — Сега всички мъже си тръгват. Махат ви за сбогом. Виждате ги как се изкачват по пътеката и се скриват от погледа ви. Всички са много щастливи. Вие щастлива ли сте?
— О, да! — приглушено възкликна мис Симънс изпод шлема.
— Нещо притеснява ли ви?
— Толкова е приятно и мръсно в калта. Но малко странно си усещам единия крак.
— Счупихте го, докато подскачахте от радост — подсказа графиня Крек.
— А, значи всичко е наред.
Крек силно стисна микрофона.
— Тази случка е истинската, правилната и точно нея преживяхте. Всички други спомени за това място и време са лъжливи и вече изчезват. Току-що си спомнихте истината. Разбирате ли ме?
— Да.
В този миг отвън долетяха гласове и шум от коли.
Някой извика силно:
— Напред към апартамент 21!
Настръхнах. Графърти идваше!
Глава шеста
Графиня Крек каза в микрофона:
— Ще лежите тук и за нищо няма да мислите, докато се върна.
Остави микрофона, излезе от спалнята и затвори вратата. Доктор Катзбрейн още изобразяваше статуя насред хола.
По стълбата трополяха подметки.
Силен ритник по входната врата!
Ключалката се пръсна на парчета, вратата се удари в стената.
Графърти и още трима полицаи нахълтаха в стаята!
Инспекторът впи поглед в неподвижния доктор.
— Къде е изнасилването и убийството? — изрева Графърти.