— Окей — съгласи се мис Симънс.
Графиня Крек изключи шлема и го свали. Мис Симънс веднага се пъхна под завивките и след миг вече спеше!
Свих се от уплаха, когато Крек влезе в хола. Знаех какво бих направил на нейно място — ще ликвидирам свидетелите. Оставаше само да видя как ще го направи тя. Губех съюзниците си един след друг, а можех само да стоя в този килер като в капан и да гледам безсилно как наближаваха смазващите колела на Съдбата.
Глава седма
Полицейският инспектор Графърти бе вперил глупаво неподвижен поглед в ръката си. Единият полицай гледаше в тавана, вторият в пода, третият се бе извил с лице към своя шеф.
Катзбрейн бе отворил уста насред изблик на бясна ярост.
Графинята отиде при доктора и си прибра стреличката. Върна я на мястото й в чантата.
Мина край всеки полицай — изваждаше патроните от револверите и ги пускаше в пазарската си чанта. После връщаше оръжията в кобурите. Как ли се е научила да прави това? Чудех се, докато ми хрумна, че Бумбум по цял ден се въртеше из офиса на Хелър. На какво ли я учеше този побъркан бомбаджия? Кожата ми настръхна въпреки задуха в килера. Никак не ми харесваше! Какво ли ще предприеме сега графинята? Нещо демонично, без съмнение.
Тя облече жакета си. Нагласи на раменете си наметката от черен самур. Застана пред огледалото да оправи русата си коса. Опъна на пръстите си червените ръкавици.
Открехна едва-едва един прозорец. От здрача навън долитаха писъците и крясъците на съседските хлапета.
Тя старателно нави кабела на микрофона и заедно с хипношлема го прибра в чантата. Огледа се да провери не е ли забравила нещо.
Накрая извади от чантата мъничък предмет.
Вцепених се.
БОМБА!
Най-лошите ми опасения се сбъдваха.
Тя се озърна към петимата мъже. Приличаха на восъчни престъпни фигури, изложени в музей. Но това престъпление не принадлежеше на миналото, не беше поучителна инсценировка, а беше тук и сега! Предстоеше да се случи с целия си отвратителен ужас!
Тези нещастници щяха да усетят с пълна сила безмилостния гняв на графиня Крек!
Горкият Катзбрейн. Ако някой можеше да го предупреди, че тя е убила трима, само защото най-невинно са посегнали да я опипат! Знаех, че тя никога не прощаваше това. Само бе отложила отмъщението, защото имаше да върши и друго. Обаче сега светът на психологията щеше да преживее сгромолясването на едно от своите светила. Питах се дали в последния си миг той ще проумее, че дължи гибелта си на безобидното предложение за малко забавления на дивана? С неговата професия не би му хрумнало, че така си навлича съдба, по-страшна от смъртта. Уви, нещастникът Катзбрейн си имаше професионални навици… не, дори професионален дълг да изнасилва момичета и съпруги, но те не го бяха подготвили за срещата с живото въплъщение на Дявола от Манко, със зловещата графиня Крек.
Тя нагласи бомбата малко по-близо до Катзбрейн, отколкото до останалите. За последен път огледа хола. За миг очите й се впиха в доктора.
И пусна закъснителя на бомбата!
Времето до взрива започна да тече!
Взе си чантата и излезе, като остави вратата широко отворена.
Най-спокойно слезе по стълбата.
Прекоси смрачената улица. Точно срещу жилищния блок имаше странична алея.
Графинята се скри там в очакване да се наслади на мъките на своите жертви.
Едната й ръка се плъзна в чантата. Палецът докосваше превключвателя на генератора.
Не отместваше очи от прозореца на апартамента, сякаш очакваше нещо да се случи. И то се случи!
БЛЯСЪК!
От пролуката, която тя остави, започна да бълва дим.
Тя натисна превключвателя и освободи вцепенените мъже.
ПИСЪЦИ!
Издаваха такива звуци, че сигурно си раздираха гърлата!
Дори от другата страна на улицата бяха оглушителни.
Тропот на обувки!
Още по-ужасени викове!
Полицейският инспектор изхвърча от блока.
Скочи в една патрулна кола, спряна на ъгъла. Трескаво се опитваше да намери ключовете. И неспирно крещеше!
Още двама полицаи се втурнаха през вратата. Виеха от непоносима паника.
Те се набутаха във втората патрулна кола. Подкараха я на секундата. Гумите скърцаха и димяха, докато автомобилът се отдалечаваше на зигзаг.
Третият полицай бе паднал по стълбата. Изтърколи се през фоайето, без да млъкне и се метна като снаряд към патрулната кола.