Двамата с Графърти се боричкаха кой да сграбчи волана, крещяха страшно.
Накрая ченгето успя да запали двигателя.
Патрулната кола профуча по улицата, а Графърти и полицаят още си оспорваха кой да кара.
През това време Катзбрейн успя да отвори прозорец в апартамента. Но предпочете да скочи през стъклото. Пищеше.
С писък се приземи в един храст.
С писък се надигна и затича в кръг.
— Гонят ме, гонят ме — изскърца гласът му.
Чак тогава разбрах що за бомба избра графинята. Беше от емоционалните бомби на „Очи и уши на Волтар“, а от всички предлагани емоции Крек бе предпочела онази с надпис „Непоносим ужас“.
Но графинята, това коварно адско изчадие, не бе приключила с нещастния Катзбрейн.
Разбрах защо изчакваше.
Държеше малък предмет — еднократен пистолет за стрелички. Пристъпи напред и се прицели. Жалката въртяща се фигура на Катзбрейн се изпречи пред нея.
Тя натисна спусъка!
Докторът продължаваше да тича в кръг.
Изведнъж писъците му се промениха!
Той заподскача нагоре-надолу и смъкна сакото си.
Както крещеше, той се втурна право към скупчените деца, събрали се да погледат неочакваното представление.
По пътя разкъсваше ризата си.
После на бегом смъкна панталона.
— Гонят ме! — писна той и се освободи от потника и слипа!
Чак тогава препусна с пълна сила.
Лукавата твар Крек го бе простреляла със стреличка, която причиняваше усещане за топлина и сърбеж и хората веднага се събличаха.
Какво невероятно отмъщение!
Децата тичаха след Катзбрейн като опашка на комета и врещяха:
— Смахнат! Смахнат!
Страшна врява. Всички наоколо се присъединяваха към малките преследвачи.
Графиня Крек подреди нещата в пазарската чанта и си оправи прическата.
Невъзмутимо тръгна към станцията на метрото. Не се съмнявах, че това садистично чудовище е доволно от свършената работа за деня. Дори си купи шоколадче „Милки Уей“ и весело си го похапваше по пътя към дома.
Обаче аз въобще нямаше на какво да се радвам.
И не можех да се измъкна от килера:
Бях принуден да повикам Рат по радиостанцията и да го моля да се обади на мис Пинч по телефона, за да премести мебелите и ме освободи.
Вбесих се не от присмеха в гласа на Рат. Не и от подигравките на мис Пинч и Кенди, че съм бил затворен в килера като „лошо момче“. Не и защото декораторите не си бяха свършили работата, всичко още беше в пълен хаос. Не и заради бълхите. А заради самодоволството на графиня Крек, с което дъвчеше онова шоколадче!
Яростта не само заслепява ума. Понякога го стимулира. Това се случи и сега.
ВДЪХНОВЕНИЕ!
Мис Симънс имаше докторат не само по педагогика, но и по психология. А и нейният баща беше психолог. Тя твърде добре знаеше какво е хипноза!
Ще й обясня, че е била хипнотизирана и ще разруша внушението!
Тогава ще видим кой се смее последен!
Глава осма
Имах да свърша едно-друго, забавих се и затова писах посланието почти цяла нощ. Постарах се да променя почерка си, за да не оставя следи.
„Скъпа мис Симънс,
С настоящото ви връщам очилата, за да се уверите, че съм ваш приятел.
Налага се да ви уведомя, че срещу вас бе извършено злодеяние.
Бяха ви внушени лъжи от най-противната твар, пълзяла между Небесата и Ада. НЕ ИМ ВЯРВАЙТЕ!
Каквото ви бе казано, е пълна глупост и трябва изцяло да отърсите съзнанието си от това. Винаги сте била права в мнението си за него.
Само искам да осъзнаете, че и вашето бъдеще, и бъдещето на цялата планета зависят от желанието ви да разобличите онзи «бибипец».
Не позволявайте твърдата ви решимост да бъде проядена от сянката на внушението. ДЕЙСТВАЙТЕ. ДЕЙСТВАЙТЕ. ДЕЙСТВАЙТЕ!
Скоро след изгрева събудих Рат с радиостанцията. Казах му, че ще го чакам пред сградата на издателство „Слайм-Трайп“ в осем и половина.
Когато часът наближи, вече бях там и проследявах с поглед шарките на паважа. Пристигна и Рат. Да го „бибипам“, пак бе оставил мустаците си да пораснат и те стърчаха победоносно от двете страни на лицето му. Обаче нямах време да му вкарам малко ум в главата. Пък и може би ни следяха.