Потръпвах от нетърпение.
— Продължавай! Тя какво каза и направи?
— Разкрещя се — „Знаех си! Знаех си! Щом се събудих и вече знаех, но не исках да го призная пред себе си!“ Втурна се в спалнята и се облече. Върна се в хола. Надявах се да ви напише нещо обидно, затова я попитах „Ще има ли отговор?“ А тя ми каза „Стойте тук и чакайте да се върна. Тогава ще ви дам отговор. С това трябва да се заеме полицията!“ Изхвърча като побесняла от апартамента.
Почти изпаднах в екстаз. Тя знаеше как изглежда Крек. Можеше с лекота да я опише. Още по-хубаво — Графърти, тримата полицаи и Катзбрейн можеха да я разпознаят. Дори разполагаха с отпечатъци от пръстите й на своите револвери. Знаеха, че случаят има връзка с Уистър и когато отидат да го разпитат, може да налетят право на графиня Крек. Идеално!
Рат не млъкваше.
— Реших да я проследя, но я изтървах, когато хвана метрото, затова се върнах на „Бог Стрийт“. Намерих си място, откъдето наблюдавах незабелязано апартамента. Чаках. Мислех си, ако тя дойде с полицаи, защо пък да не им дам вашия адрес, но пък от друга страна, ако станеше напечено, бихме могли да издадем волтарианското присъствие на тази планета. Реших да събера още данни. Ако се върнеше с полиция, можех да се махна. Но ако се върнеше сама, бих могъл да измъкна още информация — а в края на краищата точно това ми е работата, колкото и да се мъчат някои хора да ме откъсват от нея.
— Давай нататък — заповядах му аз.
— Нямаше я часове наред, но се прибра сама и затова тръгнах с нея. Беше много весела и доволна, но и някак лукава. Такива са си жените от Земята. Най-щастливи са, когато могат да прецакат някой, а тя точно така изглеждаше.
— Прекрасно — казах аз.
— Да, тя си беше направо прекрасна. Ама и лукава. Качих се с нея чак до вратата на апартамента и тогава съвсем ме обърка. Целуна ме по бузата и каза „Предайте на вашия приятел безкрайната ми благодарност! Всичко се оказа съвсем вярно. Това писмо всъщност ми спаси живота.“ Побързах да изчезна от там. Жените не целуват без някаква скрита причина и според мен тя се опитва да ви баламосва, за да не избягате от полицията. И като ви познавам, бих препоръчал да си кротувате.
— Не, не, идиот такъв. Тя нищо не е прикривала. Съвсем честно ми е благодарила. Наистина й спасих живота.
Толкова бях омаян, че не забелязах кога си е отишъл Рат.
Не можех да дочакам неделята. Ах, как неочаквано за Крек щеше да се извърти всичко! По дяволите и тя, и засуканите й тъпи номера!
Глава девета
Беше утрото на деня, който задълго щеше да остане в паметта ми като „неделята на Симънс“.
Пак се свивах в килера, но този път на вратата имаше четлива табела „Заето“, жадно наблюдавах какво ставаше.
Седнал зад бюрото си в офиса, Хелър се трудеше над някакви изчисления за количествата на спорите. По едно време стана и надникна през прозореца. Манхатън се простираше под булото на осветения от слънцето смог.
Графиня Крек се излежаваше по средата на килима и проучваше какви музеи има в града, а котаракът й мъкнеше все нови програми и листовки.
— Какво има, мили? — обърна се тя към Хелър. — Струваш ми се доста възбуден.
— Аз ли? Възбуден? Има нещо, но не чак толкова. Бумбум ми се обади преди час по телефона — преместили часа по „Удоволствие от природата“ в парка Ван Кортланд. А трябваше да се проведе в зоологическата градина на Бронкс. Чудех се защо.
— Заради мис Симънс, мили, нали така?
— Ще ми се да забравиш приумиците си за мис Симънс. За нея съм като отрова. Интересувам се от нея, само защото може да ме лиши от диплома и никой няма да се вслуша в предложенията ми.
— О, скъпи, на твое място не бих правила предложение на мис Симънс.
— Моля те, не може ли да сключим примирие за…
— Мили, а какво е времето навън?
— Топъл пролетен ден — съобщи Хелър. — Ако не беше този смог, щеше да бъде прекрасен. Знаеш ли, в много неща тази планета е чудесна.
— Е, може затова да са преместили часа — предположи графиня Крек. — Кой би искал да се напъха в някаква миризлива зоологическа градина? Мили, ти ли ще караш колата?