— А, да. Това е добра идея — каза Хелър. — Монтирах новия карбуратор на това „Порше“ и още не съм го поразкарал както трябва, за да проверя работата му.
— Ами направи го тогава — поощри го Крек. — Скъпи, бих искала да разгледам някои изложби, затова ще тръгвам, ако нямаш нищо против.
Тя скочи като изстреляна. Нейното синьо велурено манто, чантичката, пазарската чанта, шапката бяха оставени до вратата. Награби ги в движение и изчезна.
Хелър пак погледна през прозореца. После взе своя тренчкот от бяла коприна, събра някакви листове и един бележник, пъхна ги в джоба. Наведе глава да си погледне краката. Бе избрал туристически обувки до над глезените, а не шпайковете си. Стана ми приятно — ако полицията го чакаше там, не можеше да ги рита с шиповете. Той се поддаваше на радващо ме безгрижие.
А графиня Крек побърза да се спусне с асансьора до 34-та улица. Бързо се запъти към новия многоетажен гараж. Дежурният й махна за поздрав. Тя влезе в асансьор и се понесе нагоре.
Потърси нещо в чантичката си. Откри синьото „Порше“ сред редиците коли. Отвори вратата, пъхна се вътре и после, както само обучените помощници на фокусниците могат да направят, тя се сви в големия багажник зад предната седалка и затвори капака над себе си.
Изнервих се. Бях забравил да заредя с касети нейния екран и не можех да проверя какво е взела със себе си. Не допусках, че ще присъства на часа днес. Може би Бумбум, да го „бибипам“, й е намерил отнякъде разглобяема снайперска пушка. Тъпите мъже около нея май наистина не разбираха, че си имат работа с убийца! В сравнение с графиня Крек най-добрите професионалисти на мафията бяха като момченца, които си играят на топчета. Познавах я — опасен звяр, чиято кръвожадност надминаваше дори апетита на легендарния земен герой Дракула.
Не след дълго се появи и Хелър. Вероятно забеляза, че колата малко е приседнала върху амортисьорите, защото набързо я огледа отвън и провери двигателя за поставени бомби. Махна с ръка и включи двигателя. Трябва да е помислил, че неговото бърникане е променило баланса или тежестта.
Завъртя се бясно надолу по рампата и профуча към улицата. Беше неделя и Ню Йорк несъмнено се бореше с махмурлука от съботната вечер, така че по улиците имаше движение колкото и по алеите на гробище.
Хелър сменяше скоростите като пилот на рали. Мъркащото „Порше“ скоро мина по магистралата на Уест Сайд, след малко се озова на „Хенри Хъдзън“. Синята река искреше под пролетното слънце. За нула време прекоси моста „Джордж Вашингтон“.
Притеснявах се. Той следеше само оборотите на двигателя, без да го интересува скоростта и макар с това „Порше“ можеше да се откъсне от всяка патрулна кола, сякаш е спряла, пак се боях, че ще го арестуват за превишена скорост и ще осуетят срещата му със съдбата. Но по улиците просто нямаше никой. Който напускаше града през почивните дни, отдавна бе сторил това, а беше рано за задръстванията при завръщането в неделя вечер. За първи път се радвах, че полицията не обръщаше внимание на Хелър. Нищо не биваше да попречи на наближаващата катастрофа.
Той пусна радиото и се заслуша в някаква песен за фаталната жена.
Така се ухилих, че едва не си разкъсах устните. Песента имаше двойно значение за Хелър — едната фатална жена се криеше в колата зад гърба му, а другата го чакаше в парка с ножица в ръка, готова да пререже нишката на живота му.
Почти бях готов да съжаля жалкия „бибипец“. Ето го — кара си весело своето форсирано „Порше“, радва се на пролетното утро и не подозира, че жената отзад е заложила бомба. А и двамата не знаят, че аз подпалих фитила.
Достатъчно лошо е да се бориш дори с една жена. Но около него имаше твърде голямо изобилие от представителки на този опасен вид.
Влезе по главния път в парка Ван Кортланд и скоро сви надясно. Движеше се сред просторите на площадки за голф. Намери отбивка и паркинг. Излезе и заключи колата. С лека походка подмина неколцина любители на голфа и тръгна по пътека, водеща навътре в гората.
Графиня Крек изчака. Стана и се огледа. Нямаше опасност да я видят. Излезе и заключи колата. Пред страничното огледало нагласи на главата си черна барета и сложи много тъмни очила, сякаш искаше да не я познаят. Тръгна след Хелър, метнала на рамо пазарската чанта.
Озадачих се. Аудиолинията от следящото устройство на графиня Крек сякаш ми предаваше стъпки от два чифта крака. За момент спрях звука от екрана на Хелър. Ами да, звук от стъпки на двама души.