Графинята и Мейми минаха през гишето най-безгрижно, увлечени в приказки за дрехи, дрехи, дрехи и мода, мода, мода.
Графинята небрежно погледна екрана, където след въвеждането на номера на нейния паспорт се появи съобщение:
Наркотрафикантка на фирмата „И. Г. Барбен“
Мълчаливецът с изражение на престоял труп леко драсна с молив по страницата на паспорта, тресна печата и тя влезе в страната!
В митницата федералните служители принуждаваха хората един след друг да се подпират на стената с разперени ръце и да се разкрачват, после бързо и с ръмжене ги претърсваха.
Графинята и Мейми минаха направо, багажът им вече беше отбелязан като проверен, бъбреха си за мода, мода, мода и дрехи, дрехи, дрехи. Също като младенци в лъвско леговище, които дори не подозират, че наоколо се разхождат гладни зверове.
О, Богове! Право да си кажа, точно в такива моменти започвам да проклинам подкупното бездействие на бюрокрацията! Тези типове не само не намериха медальона, те даже не я претърсиха.
Накрая двете застанаха под табелата „Допускане в страната“. Купчината куфари на Мейми Буумп почти съперничеше на багажа на Крек. Но Мейми наистина се оказа опитна пътешественичка. Тупна с парижкото си чадърче по главите двама вече заети носачи и скоро багажът им беше спретнато нареден на две колички.
— Миличка, ей го тукашният магазин на „Бонбъкс Телър“. Дето витрината му е цялата в злато и диаманти. Нали виждаш онова развяващо се черно знаме отпред? Ще те оставя тук. Тази вечер имам среща с кмета, а той само дрънка врели-некипели за отвратителната си жена, та затова първо ще си почина вкъщи. Скъпа, вземи визитката ми. Потърси ме скоро и не позволявай на тези смахнати да ти боядисат главата синя.
Целунаха се и след миг графиня Крек остана сама.
Като щурмови отряд, жадуващ палежи и грабежи, графинята връхлетя „Бонбъкс Телър“.
Изпълняваше списъка точка по точка. Профучаваше предварително подготвена от щанд на щанд, тук сочеше нещо за хиляда долара, там — за десет хиляди.
Поспря по-дълго само на щанда за обувки. Там бяха красиво подредени „еднократни“ обувки по сто долара чифта, „с гаранция за един ден“, продаваха ги в удобни опаковки по тридесет чифта всяка. Изведнъж Крек стана по-сдържана и си купи само една опаковка. Тук обаче се лепна за мароканските велурени ботушки — сини, червени и бели, „придаващи пиратски вид“. Явно си каза, че по-добре да вземе по два чифта от всеки цвят, защото вървяха само по петстотин долара чифта.
Колко подходящо, мислено одобрих аз. Пиратски ботушки за най-кръвожадната бандитка, пред чиито злодеяния бледнееха всички истории за корсари, кръстосвали из Карибско море!
„Обувките за марионетки“, придаващи „истинска прилика с кукла на конци“, бяха просто парчета пластмаса, които сякаш залепваха за глезените и ходилата. Тя не ги хареса и аз веднага разбрах защо — защо да се преструва на марионетка, нали другите играеха, когато графиня Крек дърпаше конците, без да й пука! Затова си взе само двайсетина чифта.
Продавачите я следваха, сякаш чакали обикаляха край лъвица с надежда да докопат и те някоя мръвка от нейното пиршество. Съставяха свой списък на покупките и стана толкова дълъг, че повикаха още един свой колега да го носи.
О, Хелър, безмълвно възкликнах аз, ти не само загази, ами вече си и обречен. Бях мъж с опит. Бях уверен.
Във фризьорския салон избухна истински скандал. Не с участието на графиня Крек, а между двама от „майсторите“. Единият каза, че душата му ще стене, ако не му позволят да обръсне главата й и да я боядиса в синьо, а другият отбиваше посегателствата на лъскавата ножица със своята смъртоносна маша за къдрене и врещеше:
— Да не си докоснал и един косъм от това златно великолепие! Бягай да боядисваш националния флаг!
Той победи! Страховита битка! Спешно й отделиха половин час, за да превърнат косата й в „златна корона с намек за рубинено сияние“. Накрая я подкараха към счетоводния отдел, за да преброят убитите и ранените в това сражение.
Финансовият мениджър на магазина бе облечен като церемониалмайстор, но мен не можеше да измами с вида си. Съзирах пробягващите колонки от цифри в алчните му очички.
Седнала до неговото облицовано с кожа бюро, графиня Крек с нейния вехт воал и мръсна наметка сигурно му е изглеждала твърде неподходяща клиентка. Тя още не бе махнала заздравяващата лепенка над едната си вежда и от това външността й не будеше особено доверие.