— Много съжалявам — изрече явно озадачената графиня Крек, решена да не реагира с изненада на нищо в този странен свят.
— Да, ние изпращаме цветя всяка събота на най-ценните си клиентки. Но все ни връщат вашите любими черни орхидеи от апартамента в „Бентли Бъкс Делукс“. Вече може ли да ги изпращаме в този офис в Емпайър Стейт Билдинг?
— Разбира се — чаровно измърка графиня Крек. — Но ви моля винаги да прибавяте и картичка от търговската верига, за да не си помисли моят любим, че ги носи някой тъп чиновник от Апарата, защото ще го убие.
— Напълно ви разбирам — съгласи се финансовият мениджър и прилежно си записа „Да не разкриваме другите любовни връзки на наложницата“. И продължи на глас: — Дискретността е нашият постоянен девиз. В края на краищата, не е наша работа къде една дама си прекарва вечерите или с кого пътува. Интересува ни само нейният мъж. Всеки момент трябва да знаем къде е с точност до един квадратен инч, нали той плаща сметките.
Той приключи канцеларската работа. Цифровите броячи, които му служеха за очи, се въртяха въодушевено. Устните му се разтегнаха в крокодилска усмивка. Сега пое ролята на рекламен агент.
— Мис, от централното бюро на кредитната фирма ни съобщиха още нещо. Според данните на „Скуийза“ вие винаги ползвате лимузини под наем. Така че, щом се преоблечете и сте готова за тръгване, настояваме да ви откараме до този адрес с лимузината на нашия президент. Но трябва да кажем на стюардесата каква напитка предпочитате, за да понесете по-леко това скучно пътуване.
— Горещ главотръс — веднага отговори графиня Крек.
Финансовият мениджър си записа „Баварска Мока с мента и малко шампанско“. Изобретателен тип, очевидно свикнал да се съобразява и с най-смахнатите привички на своите клиенти от висшите слоеве.
— Сега бих искал да ви уведомя за новата услуга, предлагана от този клон на „Бонбъкс Телър“. Нарекохме я „Рядкото удоволствие да пръскаш пари и съблазняване на богатата дама да не се преуморява с обиколки по магазините“. — Той й връчи златиста картичка с красиво изписан телефонен номер. — След като вече се срещнахме лично с вас и потвърдихме вашата самоличност, а също отново имаме честта да сте наша клиентка, тази услуга е изцяло на ваше разположение.
Тя не се сети да прибере картичката, затова той внимателно протегна ръка и я пусна в джоба на наметката.
— Опипваме се да разсеем впечатлението, че този клон на „Бонбъкс Телър“ е едно глухо, забутана местенце. Защото ние, в непосредствена близост до мощните реактивни машини на това летище, сме една отворена врата към всички магазини в света. Другият ни девиз е „Да обслужим дамите на всяка цена, която могат да си позволят“. Можем да ви спестим досадния избор на бижута в „Тифани“. Докато мигнете, можем да ви доставим кожи право от Сибир или нов „Ролс-Ройс“, току-що сглобен във Великобритания. И отсега нататък вече не е нужно всеки път да се занимаваме с тези нелюбезни формалности. Само наберете номера на картичката и „Скуийза“ незабавно ще включат цената на покупката в месечната си сметка. Толкова е лесно. Само ни се обадете и споделете с нас за какво жадувате.
Финансовият мениджър топло стисна двете й ръце.
— За нас е ТАКОВА удоволствие да работим за клиентка, разполагаща с НЕОГРАНИЧЕН кредит!
Докато той произнасяше рекламните си речи, аз трескаво обмислях начини да оспоря нейния подпис, да закрия кредитната сметка, да изтъкна, че това е една УЖАСНА грешка. Но започнах да проумявам, че не мога да направя това, без да разкрия враждебността си към графиня Крек и истинските си намерения спрямо нея и Хелър. Те щяха да ме пречукат, без да се замислят!
Но когато чух вледеняващите думи за „НЕОГРАНИЧЕН кредит“, аз загубих контрол над чувствата си.
Запасите от адреналин в моето тяло се бяха изчерпали.
Свлякох се като труп!
И както потъвах в някакви мъгливи вихри, чувах глухо отекващ задгробен глас. Моя собствен, който казваше на графинята „Купувайте, купувайте, купувайте!“ тази сутрин. Без да искам, сам си подписах присъдата.
И досега дължах на кредитните фирми стотици хиляди долари. Нямах и цент в сметките си. Нямах и възможност да се сдобия с пари.
Щяха да ми отнемат къщата. Щяха да продадат слугите ми. Но освен всичко друго щяха да продадат и мен, най-вероятно на някакъв арабин, който повече се грижи за своите камили, отколкото за робите си. Споходи ме кошмар, лишил ме дори от крехката утеха на безсъзнанието — крещях на търг „Купувайте, купувайте, купувайте!“, продавах самия себе си на господари, много по-жестоки дори от Дявол на Манко. Продавах се на кредитните фирми!