Глава седма
В Ню Йорк беше вечер.
Получила уверенията на момчето от асансьора, че мистър Джет, както тук го наричаха, още е в своя офис, графиня Крек раздаде щедри бакшиши на шофьора и стюардесата на лимузината, както и на портиерите в сградата. Просто им спомена номера на кредитната карта, а от сумите, които назова, те се втрещиха. Аз пък припаднах пак. Накрая всички се оттеглиха и оставиха Крек сама пред вратата до количката с планина от багаж.
Тя бе пристигнала!
Огледа отражението си в лъскавата стена на коридора. Махна лепенката от челото си и си оправи косата. Нагласи по-добре на раменете си коженото палто „Блекгама“. Отново се вгледа придирчиво в отражението си. Остана доволна.
Вдиша дълго и дълбоко. Подслушвателното устройство предаваше тежките удари на сърцето й. Преглътна. Вирна нос. С рязко движение отвори широко вратата. Застана в рамката на вратата.
Хелър седеше зад бюрото, разтворил множество книги.
Вдигна поглед.
Зяпна.
Не вярваше на очите си! Долната му челюст увисна.
Той промърмори:
— Нима сънувам?
Графиня Крек заговори, макар и трудно:
— Джетеро, не сънуваш. Аз съм.
Хелър скочи от стола. На скорост заобиколи бюрото и се втурна към нея.
Тя се затича да го пресрещне.
Награбиха се в прегръдка насред стаята.
И след свирепото вкопчване и двамата се разплакаха.
Стояха си там, прегръщаха се и ревяха!
Минутите отминаваха една след друга. Нищо не правеха, нищо не говореха. Само стояха и подсмърчаха!
Накрая, притиснала лице в рамото му, тя каза приглушено:
— Значи не си се влюбил наведнъж в хиляда красавици!
— Не, не — дрезгаво отрече той. — Всяка нощ слагам твоята снимка на възглавницата до себе си. И винаги те сънувам.
Целунаха се.
Екраните ми потънаха в див хаос от ленти и точки, после всичко изчезна! Дори нямаше звук. Мощно енергийно въглероднокислородно отприщване, пък и двата следящи комплекта бяха твърде близо един до друг.
Най-сетне двамата неохотно се дръпнаха на една ръка разстояние. Хелър внимателно настани графинята в едно кресло. После излезе в коридора и вкара количката с грамадния куп багаж в стаята. Затвори вратата.
Върна се при графинята и коленичи до нея. Тя си изтриваше сълзите с дантелена кърпичка. После изтри и неговите. Засмя се с треперещ глас.
Той също се разсмя. И каза с натежал от чувства глас:
— Дори не смея да говоря колко се радвам да те видя тук. Все едно небето изведнъж се разцепи на две и ти падна отгоре. Кои Богове те доведоха при мен?
— Солтан поискал да ме изпратят тук.
— Но ти как научи, че съм тук?
— Той ми каза.
— А как се измъкна от Спитеос?
— Ломбар заповяда да ме пратят. А и вече няма кого да обучавам на циркови номера. Дори няма да превръщат хора в изроди. Ломбар е затънал в други грижи и не се занимава с това. И затова ме изпрати да ти помагам. Каза, че си се преуморявал. Поискал си целолог, затова ти изпраща и Кроуб.
— Онзи лудия ли? Той къде е сега?
Тя му обясни:
— Според мен Солтан ще го задържи при себе си още малко. По време на пътуването, в кораба той не се напрягаше да научи английски език. Опитах се да му помогна, но той каза, че нямало смисъл да учи езика на хора, на които и без друго първо щял да отреже езиците. Доколкото разбрах, Солтан ще го държи затворен, докато научи английски.
— И Солтан знаеше адреса на този офис?
— Да.
— Добре де — подхвърли Хелър, — пристигнала си жива и здрава, прекрасна си и аз те обичам. А с това изчерпваме всичко, което има значение.
Внезапно пак се награбиха. След време се пуснаха и се загледаха очи в очи.
Графиня Крек каза:
— О, мили, толкова ми липсваше, толкова много! Стори ми се, че са минали безброй години. Цял живот. Два живота. Моля те, не позволявай пак да ни разделят! Няма да го понеса!