Тя пак се разплака и притисна към лицето си дантелената кърпичка. Хелър промълви нещастно:
— Съжалявам. Наистина. Исках бързо да приключа тази мисия и да се върна у дома при тебе. Но нямах кой знае какъв късмет, изникнаха всякакви пречки. Тази планета е малко грубичка.
Графиня Крек отпусна длани на раменете му.
— Слушай, имам чудесна изненада за тебе. Обещах да не ти разкривам каква е и затова няма да ти кажа повече. Но само искам да знаеш, че е нещо прекрасно за нас двамата.
Подскочих от уплаха. Тя намекваше за „императорските“ фалшификати, за нейното „помилване“ и неговото „бъдеще“ без опасни бойни задачи. Типично за „бибипното“ й коварство да спази обещанието си към мен и да не му каже. Само ако нарушеше дадената дума, можех да хвана следите на фалшификатите и да ги унищожа. Все едно, ако някога ги представеха в Императорския двор, там щяха да екзекутират не само Крек, но може би и самия Хелър. Но не исках да съм третия участник в този празник на електрическите шокове с високо напрежение!
Хелър каза:
— Звучи интересно. И така ти вярвам, че е нещо добро за нас.
— Не само добро, но и чудесно, колкото никога не сме си мечтали! Затова да се залавяме за работа, бързичко да постигнем успех в тази мисия и да си отиваме вкъщи.
О, Богове! Изпращането й тук щеше да има точно обратен ефект на очаквания от мен. Дори Ломбар й бе казал, че Хелър се преуморява, но тя не обръщаше никакво внимание на съветите! А тези двамата непременно трябваше да бъдат спрени, имах си достатъчно други неприятности и без тях. Ако ги принудя да се размотават, накрая ще получа обещания сигнал за действие и с няколко изстрела ще ги довърша. Започнах да се моля. О, Богове на злото, поне веднъж застанете на моя страна. Как да им попреча? Само да имах пари. Само ако можех да се отърва от всички останали проблеми, вероятно щях да се справя и с тези двамата. Не, не вероятно, а непременно. Бях принуден да успея, защото от това зависеше моят живот.
Хелър вече я развеждаше из офиса.
— Поне имаме къде да работим — обясняваше той. — Е, до следващата дата за плащане на наема. Тук е стаята за почивка на секретарките. А това е „стаята за мислене“, аз спя на този диван. Ето я банята. Това е барът, съчетан с „кухня“. В момента това е домът, с който разполагам. Засега и с това ще трябва да се задоволим.
— Да се задоволим ли?! — възкликна графиня Крек, доскоро обитавала задушна килийка на крепостта-затвор Спитеос. — Та това е цял палат!
Очите й светнаха любопитно, щом зърна котката, втренчила поглед в тях откъм бюрото. Тя попита:
— Това какво е?
Хелър отговори:
— О, това е нашият котарак.
Котаракът се смъкна от бюрото, дойде пред нея и седна на задни лапички, гледаше я с интерес.
Тя попита:
— А няма ли си име?
— Той има малко съмнително минало. Не ще да си признае.
Графинята си свали палтото и го метна върху едно кресло. Приклекна и също загледа котарака втренчено. Заговори му:
— Изходът е да ти дадем прякор, който не е записан в компютрите на Вътрешната полиция. Искаш ли така да направим?
Както си седеше срещу нея, животинчето замърка силно. Ах, каква глупачка. Говореше му на волтариански, а това си беше най-обикновена земна котка.
Хелър се обади:
— Много е придирчив при запознанствата си. Или фучи, или не обръща внимание на никой, освен на мен и Бумбум, нашия шофьор. Но по тебе си падна веднага, разбира се.
— Ти що за котарак си? — попита графиня Крек.
Хелър обясни:
— Това е африканска порода. Веднага се познава, защото е бял на черни и оранжеви петна. Казват за тях, че били страхотни бойци. Невероятно хитри са и носят късмет… нали така, котак? А, наричат ги калико.
— Значи все пак имаш име. Мистър Калико. Така харесва ли ти?
Котаракът замърка.
— Добре — каза графиня Крек на глупавата твар. — Я да те видим колко си хитър. Колко прави две плюс две?
Котаракът следеше показалеца й. Крек го бе протегнала и върхът му почти опираше между очите на животинчето. После тупна с пръста четири пъти пред котарака.
Той вдигна лапа и също тупна четири пъти по пода!
Гледах слисан. Не ми се искаше да вярвам на приказките, че тя могла да обучи всеки на всичко. Беше достатъчно опасна и без тази своя способност. Но може би това беше чисто съвпадение.
— Много добре — похвали го графиня Крек. — Мистър Калико, хайде пак — колко е две и две?