Котаракът най-сериозно тупна четири пъти с лапичка!
Крек се разсмя от удоволствие. Взе зверчето на ръце и го погали.
Хелър каза:
— Ей, имаме си достатъчно сметачни машини. Защо не го научиш на нещо полезно?
— Това и ще направя! — увери го графинята.
— Е, засега не знае как да ти разопакова багажа, затова нека ние се погрижим за настаняването ти.
Тя пусна котарака на пода и отиде да помогне на Хелър да разтовари багажа. Започнаха да отварят някакви кутии, но изведнъж ги пуснаха и се вкопчиха един в друг.
Хелър каза:
— Не мога да повярвам, че си тук.
Двамата пак заплакаха.
Мина много време, преди тя да каже:
— Трябва много да се стараем, за да си отидем у дома, да се оженим, да си имаме деца и да заживеем щастливо. Джетеро, всъщност дойдох тук, само за да те отведа вкъщи. Времето си минава. Само след няколко години ще сме съвсем зрели хора. Не бива напразно да рискуваме на опасна планета като тази.
— Съгласен съм. Това не е планета за една изтънчена дама. Веднага започваме да действаме.
Мижавите остатъци от моите надежди излиняха съвсем. Този път тя нямаше намерение да го бави. Щеше да го пришпорва бясно.
Боговете да се смилят над нас. Но особено над мен. Графиня Крек връхлетя върху Земята!
И ако не успеех да спра тази двойка, те щяха да спасят планетата, да съсипят Роксентър и завинаги да преградят пътя на Ломбар към властта.
Само аз, като крехко и малко стръкче трева, се възправях срещу този ураган. А в момента представлявах окаяник без пукната пара, страхувах се дори да се прибера у дома.
Глава осма
Чувствах се само на крачка от смъртта, потресен и с изцедени сили, потънал в най-мрачните дълбини на депресията. Стоях насред кабинета в болницата и тъпо се питах къде ли бих могъл да отида.
Имах нужда от дупка, в която да пропълзя и се свия. Но дори това би ме спасило за кратко. Знаех, че в края на краищата Съдбата ще се добере до мен.
Но не можех и да остана тук. Всичко в тази болница ме потискаше.
Дупка. Някои от помещенията за временно настаняване на екипажите от товарните космически кораби в подземията на базата повече приличаха на леговища, отколкото на човешко жилище. Утанч нямаше как да ме открие там. Поне щях да намеря убежище от взрива на нейната свирепост, щом откриеше, че липсва нейният любим медальон.
Нямах пари, бях лишен и от портфейла си и затова силно се съмнявах, че можех все още да използвам таксиметровия шофьор на кредит.
Болницата беше тиха като гробище. Сигурно наближаваше три часа сутринта. А това е времето, когато хората са най-малко склонни към изблици на жизненост. Именно в този час те умират най-често. За миг се поколебах дали и за мен не е най-добре да умра.
Небрежно опаковах наблюдателните си екрани. Някак се вмъкнах в палтото от меча кожа, стори ми се странно неудобно. Затътрих се навън в нощта и се повлякох по дългия тъмен път.
Беше студено, непоносимо студено. Със стонове и плач вятърът сякаш пееше погребална песен за мен.
Мислех си колко неосъществимо е желанието ми да попреча на тези двамата. Нямах пари. И не след дълго кредитните фирми щяха да ме схрускат в движение. А незнайният убиец, пратен от Ломбар, също нямаше дълго да сдържа ръката с ножа, щом открие моя провал.
Замръзнал и безчувствен, най-сетне се добрах до бараките. Влязох в тайния тунел. Минах край стаята на дежурния капитан в края на тунела. Учудих се, че си правеше труда да седи зад бюрото си.
Разбира се, още с първата си стъпка в тунела бях включил светлинната аларма.
— А, ето ви и вас! — отбеляза дежурният с тона на немска овчарка, изненадана от подозрителен непознат. — Къде бяхте, по дяволите? Влезте веднага!
Стоях под конуса зелена светлина, която използват за прицелване в нежеланите посетители, преди да ги пръснат на парчета. Много неприятно усещане. Чувствах се съвсем беззащитен. Открих в себе си някакви остатъци от енергия, за да вляза в неговата стая и предпазливо да опра гръб в стената.
— Заповедта — мърмореше той. — Къде е проклетата заповед? Без заповед за задържане не мога да продължа ареста на смахнатия доктор, когото докараха с „Бликсо“. А вие изчезнахте за цели два дни! На сутринта щях да го освободя, ако не бяхте потвърдил заповедта за задържането му.
Той тупаше с юмрук по неподпечатан лист хартия.