— Това беше едно скапано пътуване! — ръмжеше Болц. — Един „бибипски“ педал се мотае из краката ми и флиртува с целия екипаж, някакъв побъркан доктор плещи неспирно глупости и се опитва да убеди пилотите ми, че щели по-добре да управляват кораба, ако вместо ръце имат пипала, а най-страхотната красавица, която съм зървал през живота си, се заключила в каютата и не мога дори с едно бедро да си напълня очите! После пристигаме тук и тъкмо да се мушна през оптическата илюзия на планинския връх и контролното табло ме убеждава, че ей сега ще се сблъскам с някакъв си друг кораб!
Потреперих. Знаех каква е причината за инцидента. Прекъсвачът за хипношлемове в черепа ми!
— Тъкмо благополучно настанявам кораба в хангара — дърдореше той, — след безброй незнайни опасности и какво заварвам? Никакъв те няма. Няма уиски. Няма „Здрасти, Болц“, ама и това дори не е всичко! Преди три месеца като отскочих до Истанбул си намерих оная богата вдовичка. И ми разправя тя, че щяла непременно да умре, ако не отида пак при нея, Грис, да ти го „набибипам“, заради тебе се мотая из тоя вонящ хангар вече ден и половина и никой не може да те намери!
— А защо искаше да ме видиш? — плахо попитах аз.
Недоумявах. Присъствието ми не беше наложително при всяко кацане.
— Първо най-неотложните неща — тросна ми се той. — Седни на оня стол! Ще свършим навреме, за да хвана самолета сутринта, ако не се разтакаваме.
Седнах много предпазливо, ръката ми не се отделяше от ръкохватката на зашеметяващия пистолет. Тези космонавти са големи чудаци. Лесно губят задръжките си. Ами нали за да стане някой космонавт, първото условие е вече да е превъртял. Едва ли трябваше да се разстройва толкова, само защото го чакала някаква си вдовица. Или пък имаше защо?
Той стовари пред мен плътна купчина хартии. Празни пропуски за прекарване на товар през космодрума на Апарата на Волтар. Необичайно много празни пропуски.
— Подпечатай ги, иначе няма повече думичка да ти кажа — заплаши ме той.
— Не са ли прекалено много? — осмелих се да попитам.
В края на краищата, човек трябва да внимава, когато слага името си на официални документи.
— Въобще не си пъхай носа в моите работи. Само ще ти доверя, че вдовичката има и работилница за фалшиво уиски, а на Волтар уискито взе да излиза на мода — направо ги просва под масата! Пък и не ти предлагам дял нито от работилницата, нито от вдовичката. Трябват ми повечко пропуски защото може да не останеш на тая службица още дълго.
Зловещи думи. Твърде зловещи. Вече бях сигурен, че ми е подготвил неприятна изненада.
— Да ме „бибипат“, ако ти кажа нещо, преди да подпечаташ тия „бибипани“ пропуски — заяви Болц. — И не им слагай дати. Изключи тази част от картата си. Мога да ги подправя и с моята.
Съдбата знаеше добре как да ме измъчи. Знаех, че нищо няма да ми разкрие, докато не свърша с подпечатването. Но и без това бях прекалено смазан, за да се впускам в спорове. Извадих личната си карта от джоба, изключих датата и започнах да подпечатвам.
Сякаш нямаше никога да се справя с тази купчина.
Капитан Болц си наля горещ главотръс. Но на мен не предложи. После довърши опаковането на багажа си и се преоблече в европейски костюм.
Аз подпечатвах ли, подпечатвах. С всички тези пропуски можеше да пренесе контрабандно десет кораба, пълни до пръсване с фалшиво уиски.
Накрая едва сгънах болящата си ръка. Посегнах да прибера личната си карта.
Болц, който тъкмо се чудеше дали земните обувки не му стягат, забеляза движението ми.
— А, не — спря ме той. — Има още нещо.
Прибра подпечатаните празни бланки за пропуски в личния си сейф. После извади от там внушителен документ.
— Искам да подпечаташ и това, заедно с подписа ти.
Погледнах големия лист, оставен на масата пред мен. Имаше плашещо официален вид. Зловещ.
Аз, Солтан Грис, второкласен служител от Координирания информационен Апарат, Външно управление, Имперско правителство, Волтарианска конфедерация (Дълъг живот на Негово величество Клинг Надменния), с настоящото удостоверявам, че получих и приех пратката по товарна фактура 239-765-933 AZ, в която няма никакви липси по описа.
Освен това изрично заявявам, че лично заповядах експедицията на тази пратка и че няма да държа отговорни за това никакви трети страни по произтичащите от това отношения, нито ще искам от тях евентуално получени суми от компанията „Занко“, като свидетелствам, че гореспоменатите трети страни са действали под заплаха и по моя изрична заповед.