(Подпис)
(Печат от лична карта)
Четях с растящо изумление. И се реших да попитам:
— Добре де, но КАКВО е това?
Съвсем ясно надушвах някаква опасност.
— Ще получиш пратката по фактурата, след като подпишеш това, но не по-рано — сопна ми се Болц. — И повярвай ми, с голям кеф ще се отърва от нея!
— Но аз не мога да подпиша такъв документ. Не знам за какво се отнася. Ако е нещо незаконно, може просто да ме разстрелят.
— Хайде, хайде! — настояваше той. — Заради тебе пак ще изпусна самолета! Подписвай! Подпечатвай! Досега никога не си увъртал така!
Той разполагаше с още много часове. Защо ли беше толкова припрян?
Той забеляза колебанията ми. Протегна ръка и се опита да хване ъгълче на листа, но грубите му пръсти се плъзгаха по лъскавата маса.
— Така да бъде, значи просто ще отбележа в края, че си отказал да приемеш пратката. Но според мен ти си един „бибипан“ будала, щом това си решил.
Лукавството най-после се пробуди в ума ми. Ако фактурата се окажеше опасна за мен, щях да измъкна пистолета от кобура, да застрелям Болц и да си прибера документа. Е, с това бих си навлякъл сериозни неприятности, но току-виж нямам друг изход.
Той вече дърпаше листа от масата и аз го притиснах с длан. Придърпах го обратно. Взех писалка. Включих личната си карта за пълен печат, за да показва отново датата и часа, после подпечатах.
Той прибра документа грижливо в своя сейф. Взе друг лист. Хвала на Небесата, остави сейфа отворен. Имах възможност да осъществя замисъла си.
Новият документ се плъзна по масата към мен. Само като го погледнах, очите ми се изцъклиха и долната ми челюст увисна.
ТОВАРНА ФАКТУРА 239-765-933 AZ
Превозва:
Космически товарен кораб
на Апарата „Бликсо“
Капитан Болц
Изпраща:
Компания за целологическо оборудване и материали „Занко“
Отговорно лице:
Колтар Занко
Съдържание:
30 000 фунта в кюлчета
по 50 фунта всяко
Злато, чистота 100%
Олюлях се на стола. Вместо мисли в главата ми се вихреха спирални мъглявини.
Писмото ми до „Занко“ се оказа сполучлив удар! Нали им се оплаках, че ме лишиха от възможността да си купя злато с трийсетте хиляди кредита подкуп, който забравиха да ми дадат! А те са ми изпратили направо ЗЛАТОТО!
— Искаш ли да върна документите и товара? — попита Болц с някакъв особен присмех в гласа.
— Богове, не! — креснах аз.
Целият ми свят за секунда се преобърна. Преди малко бях пропаднал в бездънна бездна. Но само един поглед — и се възнесох.
— В кораба ли е? — попитах трескаво.
— Що за тъп въпрос — отвърна Болц. — Добре де, ще ти угодя на капризите. Ела да слезем по тази стълба.
Отведе ме до едно от складовите помещения. Отключи вратата. Беше пълно със закрепени сандъци.
Спуснах се хищно към тях. С треперещи ръце отворих най-горния сандък.
ПРЕКРАСЕН ЖЪЛТ БЛЯСЪК!
С майсторско движение светкавично измъкнах специалния нож и направих дълбока драскотина на едно кюлче.
Чисто, меко, лъскаво злато!
Отварях сандък след сандък.
Кюлчета ЗЛАТО!
По две в сандък.
Безбройни златни кюлчета!
— Триста сандъка — отбеляза капитан Болц. — По сто фунта на сандък. Хайде, ако вече им се налюбува, ела да удостовериш получаването в моя екземпляр на фактурата.
Не исках да излизам оттам. Той ме задърпа навън, без да обръща внимание на инстинктивно протегнатите ми към златото ръце. Хубавото, чудесно злато.
Колкото и да ме влачеше, запънах се на вратата и се заех да броя сандъците.
— О, богове — изпъшка Болц. — Всички са си на мястото. — Задърпа ме по-силно. — Ще си изтърва самолета!
—… 297, 298, 299, 300! — преброих аз. — Всички са тук!
— Да, всички са тук — успокояваше ме Болц. — И да ме убият Боговете, ама „бибипски“ много се радвам да се отърва от тоя товар, като знам що за хора имам в екипажа и каква е цената на златото на тая планета. Ето, виж. Заключвам вратата. Сега ела в моята каюта.
Успя да ме отведе. Замаян, аз подпечатах фактурата. Той я прибра в сейфа и го заключи. Връчи ми ключа от складовото помещение. Взе си сака и нахлупи мека шапка на главата си.