Едва изрекох молитвата и желанието ми бе изпълнено! Експресно обслужване директно от Небесата!
Идеята ме удари като гръм в ясно небе!
Глава трета
Забравих умората. Блясъкът на златото проникна в самата ми душа. Жълтата му сила насищаше като прелестен парфюм нервите ми и вливаше енергия в мускулите ми.
О, тук щяха да настъпят някои промени!
Скачах лудешки по стълбите на „Бликсо“ и се измъкнах от овехтелия кораб. Бързешком нахълтах в дежурната стая и сграбчих вътрешния телефон. Обадих се на таксиметровия шофьор.
— Твърде рано е — сънено се оплака той. — За какво е това бързане?
— За пари — осведомих го аз.
— Имате ли? — съвсем бодро попита той.
— И в най-чудните си мечти не можеш да си представиш такава пачка.
— Идвам след секунда.
Ето го и първото доказателство. Предстояха големи промени.
Той докара колата със скърцане на спирачки, гумите поднесоха.
— Напред към болницата! — заповядах.
Той се подчини с радост. Понесохме се по пътя с цялата скорост, която той успяваше да изтръгне от двигателя. Заковахме пред входа.
Изскочих от колата, сякаш имах криле. Минах на бегом край регистратурата. Затичах по коридора.
Нахълтах в стаята на Прахд.
— О, НЕ! — изпищя сестра Билдирджин. — Пак ли ти бе!
Изсмях се гърлено. Ех, какви промени ги очакваха!
— Прахд — изрекох, — възлагам ти една задача.
— И после започва да ми тече заплатата — предложи той.
— Ще правиш, каквото ти кажа — заявих аз.
Вече бях доизпипал тънкостите на плана. Първото условие беше да махна антиманкосите от базата за целия ден. Да, разполагах и с контролната звезда. Но не исках да рискувам, като я използвам. Най-малко от всичко ми трябваше линеен скачач, управляван от антиманкоси в хипнотичен транс или полумъртви от електрошокове. Това злато беше твърде скъпоценно, за да го излагам на опасности.
— След няколко минути ще ти доведа петчленен екипаж — обясних му. — Ти ще ги ваксинираш срещу епизоотия.
— Няма такава болест — възрази Прахд.
— Тогава я измисли! — отсякох аз. — И докато ги ваксинираш, ще откриеш, че са болни от бяс. И през целия ден ще ги държиш затворени в някое отделение, при никакви обстоятелства няма да допуснеш да се върнат в базата, преди да съм ти разрешил.
— Да, но за да излекувам някого от бяс, нужни са ми само два-три часа.
— Значи ще изобретиш лечение, което продължава цял ден! — изръмжах аз.
— И тогава започвате да ми плащате — настоя той.
Да го „бибипам“, пак ме занимаваше с ТОВА! Този идиот нямаше ли да се досети някога, че според документите е вече мъртъв? Как мога да одобря заплатата му, без да излезе наяве, че е още жив?
— Ще правиш каквото ти казвам! — изкрещях в лицето му.
— Но дори слънцето още не е изгряло — оплака се той.
— Ами да, хубавите неща искат много време! — изревах гневно.
Втурнах се навън. Но ми хрумна, че той може и да не се подчини. Втурнах се обратно в стаята.
— Ако не направиш това, ще подпаля тази болница!
Сега вече бях сигурен. Болницата вече нищо не означаваше за мен. Не можех да спечеля пари от нея. И той знаеше, че говоря сериозно. Вдигна ръце и закима като луд.
— Ще го направя!
Светкавично се върнах при таксито.
Колата се понесе с рев към бараките.
— Чакай ме тук — заповядах.
Препуснах по тунела.
Претичах през хангара. Тръгнах по коридора към стаите за екипажите. Влязох уверено в стаята на антиманкосите.
В същия миг пет бластера се насочиха към мен. Без да трепна, аз извиках:
— Ставайте всички, веднага!
Но те се излежаваха на наровете и не отместваха бластерите си от мен.
— Капитан Стаб! — излаях сърдито аз. — Ела с мен в коридора. Появи се извънредно спешен проблем.
Той изсумтя, но ме последва.
С тон на заговорник зашепнах:
— Стаб, нещата се пораздвижиха. Ще извършим най-великия грабеж, за който е чувала тази планета.
Ох, как щръкнаха острите му уши!
Триъгълната глава се наведе по-близо до мен. Очичките му пламнаха като стъклени топчета на слънце.
— Да не ни прекараш?
— Как можа да си помислиш — излъгах аз. — Сега не мога да ти разкрия подробностите, но този обир ще влезе в пиратската история!