— Крайно време беше — напомни той.
— О, сега ще видиш големи промени — обещах му. — Размърдайте се. Първо се налага да вземем предпазни мерки. В района, където трябва да отидем отначало, има епидемия. Веднага откарай целия си екипаж в болницата, за да ви ваксинират. Таксито ви чака навън!
— А що за план си измислил? — не мирясваше той.
— Щом се върнете, ще ти обясня подробно — казах му. — Сега тръгвайте.
Накара хората си да станат и да се облекат. Заведох ги до таксито и в сивата студена светлина на утрото се уверих, че всички се качиха.
— Предай ги лично на доктор Мухамед — заповядах на шофьора. — После се върни тук.
Тръгнаха.
Затичах към стаите на персонала. Открих главния строителен техник.
Разходите вече не ме притесняваха. Събудих го, като размахах три стодоларови банкноти под пръхтящия му нос. Той посегна. Стисна парите. Погледна ги и седна рязко, вече буден.
— Ще има още две такива — уверих го, — ако направиш точно каквото ти кажа.
— Ако искаш убийство, говори със стражата. Ако пък си измислил ново преустройство на базата, остави ме да се наспя.
О, това място направо плачеше за промени!
— Нищо подобно — остро казах аз. — Най-обикновена строителна работа.
Той вече беше готов да прояви интерес. Включихме светлинните плочи в стаята и аз бързо, макар и не съвсем точно, му надрасках скица.
— Хм — изсумтя той. — Че то било лесно. Значи още две стотачки?
— Само ако сте готови преди вечерта.
— А, и това е лесно. Я да събудя работниците.
Ха! Наистина било лесно.
Препуснах, към „Бликсо“ и се шмугнах в кораба. Заудрях с юмрук по вратата на каютата, където спеше помощник-капитанът.
Обясних на разрошения ленивец какво исках да направи.
— И заради това ли трябваше да ме будиш? — възмути се той.
— Събудих те, за да ти дам ей това — казах му, докато пъхах стодоларова банкнота в ръката му. — Ако си свършите работата следобед, щом ви дам сигнал, ще ти дам още една.
Пръстите му стиснаха банкнотата, както голяма звезда сграбчва непредпазливо доближил я космически кораб.
Вече всичко се раздвижи според плана. Не биваше да се провалям!
Слязох в складовото помещение и повече от три часа се любувах на онова скъпоценно злато! Не ми оставаше още много време да му се порадвам. Поне за последно да си напълня очите. Натъжавах се от мисълта, че този ден го виждах за последен път.
Но ако всичко минеше гладко, щях да имам ПАРИ!
ДВЕСТА ПЕТДЕСЕТ И ПЕТ МИЛИОНА ДОЛАРА!
А парите са ВЛАСТ!
С такова богатство можех да затрия когото и да е. По желание! Включително Хелър и Крек!
Глава четвърта
Неотложният зов на несвършената работа най-после ме откъсна от съзерцанието. Не биваше да пропускам и една дребна подробност. Знаех, че се впускам в най-рискованото начинание на моя живот. Щях да поверя превоза на 12 тона злато на петима пирати и убийци. Злодеи, които биха убили дори за една унция от него!
Измъкнах се от „Бликсо“. Ярки проблясъци озаряваха с трепкаща светлина целия хангар. Работниците се стараеха като побеснели. Наблюдавах ги с любопитство. Напредваха бързо.
Изброих на пръсти най-важните следващи стъпки.
Оръжия. Дрехи. Паспорт. Имаше ли още нещо?
Ами да! Медальона. Трябваше да върна медальона на мястото му.
Проверих, за да съм сигурен. Още беше в джоба ми. Но ми беше трудно да измисля как да го оставя, без да събудя подозрения. Все пак, ако ми предстоеше да загина, исках Утанч да пролее две-три сълзи над гроба ми.
Минах по тунела и влязох в тайната си стая.
Оръжия. Отворих сандъка. Огледах наличното въоръжение. Харесах си нещо. Беше двуцевка 12-ти калибър, наричах я „Гадняра“. Огледах я. Бях скъсил цевите до дължина двадесет и два инча. Само един поглед в тези две дула можеше да уплаши човек до смърт. Нали щях да охранявам товар злато, значи по-добре да се екипирам подходящо. Точно „Гадняра“ ми беше нужен. И банков бодигард не би могъл да се похвали с по-внушително оръжие. Да, ама не му се налага и да се справя с бандити, каквито щях да придружавам.
Метнах през рамо два патрондаша и ги напълних с всякакви боеприпаси за двуцевката.
Подредих по джобовете си шест бластера. Прибавих към тях револвер „Ругер Блекхоук 0.30“, който стреляше с патрони за карабина. За него разполагах с бронебойни патрони. По далекобойност превъзхождаше всеки друг пистолет или револвер, който имах. Пък и нямаше опасност да засече от студа. Подбрах ръчно изработен кожен кобур и колан с патрондаш за него.