Утанч излетя от стаята си като изстреляна от прашка!
Двете момченца сочеха своето хвърчило, което вече представляваше разкъсан парцал. И крещяха до премала.
Обаче налелите се с кръв очи на Утанч скоро щяха да грейнат от удоволствие.
Показах медальона. Казах й с престорено възмущение:
— Виж с какво ги заварих да си играят, тези малки мошеници!
И озъбен от праведен гняв, аз й подадох медальона.
Тя го взе. Огледа го отблизо. И вдигна очи към мен.
— Значи бил у тях, а? — изсъска тя с тон, който никак не ми хареса. — Само че те не могат да бърникат в моето чекмедже с бижутата. Заключено е! И това означава само едно! Ти си го взел, „бибипецо“!
Тя се извъртя към двете момченца.
— Този звяр удари ли ви?
— Съсипа ни хвърчилото! — в хор нададоха вой двете.
Утанч веднага тръгна към пътеката. Наведе се. Прозорливо усетих намерението й и вече бях преполовил разстоянието до най-близкия ъгъл на къщата, преди тя да запрати първите шрапнели към мен.
Бързо се прикрих, преди и момченцата да прибавят още чакъл към тази истинска канонада.
Количествата бяха застрашителни, но се целеха лошо. Можех да надникна от укритието си. Бях извън обсега им. Снарядите падаха пред мен.
След още няколко шепи чакъл, хвърлени само от злоба, тримата се отказаха.
— Той ни развали хвърчилото — подсмърчаше „Джеймс Кагни“.
— Такова хубаво хвърчило беше — хълцаше „Рудолф Валентино“.
Но и двамата лъжеха. Не биваше да вдигат хвърчилото при този силен зимен вятър. Грешката си беше тяхна. Хвърчилата са играчки, подходящи за пролетта.
Но Утанч май не ги слушаше особено внимателно. Тя подмяташе медальона в ръцете си. После направи нещо изумително.
Приклекна пред тях и им го подаде.
— Ето, играйте си с това. Правете го каквото искате, милички.
— Ама наистина ли? — в хор попитаха момченцата, като примигваха учудено.
— Разбира, се — потвърди Утанч. — Това е само подобие на истинското украшение, което съм заключила в своя сейф. Тези се поръчват, за да ги носиш, ако има опасност да те нападнат. Сложете го на кучето или каквото щете. Камъкът е фалшив, пък е и зле направен.
Като гледах как снизходително ги гали по главите, аз ръмжах безмълвно — ох, какви промени ви очакват. Само почакайте да прибера тези ПАРИ!
Глава пета
Ако не броим дребните засечки ката медальона, всичко по плана ми вървеше гладко.
Върнах се да нагледам работниците. Напредваха задоволително.
При мен дойде Фахт Бей.
— Ти какво пак си намислил? Материалите и хората, които използваш, са на Апарата. Внимавай това да не е поредният ти номер за лично облагодетелстване.
— Изпълнявам си задълженията — отвърнах с най-праведния си тон.
— Нещо ме съмняваш — отбеляза той. — Досега не съм виждал тези хора с такава готовност да изпълняват твои заповеди. Като си помисля, май въобще не ти се подчиняваха.
— Това са заповеди на Ломбар Хист — осведомих го. — Работя по проект, особено важен за задачата ми тук.
— Надявам се да е така — недоверчиво каза той. — Нещо да знаеш за кражбите на хероин от склада?
— Пак ли има кражби? — учудих се аз. Той ме изгледа особено и кимна, а аз продължих: — По-добре да разнищиш случката, преди да съобщя на началството.
— Това е последното нещо, за което бих се тревожил, докато ти си тук — тросна се той и се махна.
Успя да ме ядоса. Съвсем явно беше, че според него аз крадях от хероина, който бяхме длъжни да изпращаме на Ломбар Хист.
Това отношение беше нетърпимо. О, за него също щяха да настъпят промени. Само да имам парите!
Знаех, че ми предстоят разнообразни опасности. Казах си, че не е зле да си поема дъх, докато имам възможност. Изтегнах се на койката си. Но бях толкова възбуден, че не можех да заспя. В главата ми имаше вихрушки от долари.
Следобедът напредваше. При десетото си отиване в хангара намерих всичко безметежно утихнало. Вече не блестяха дъги от заваръчни апарати.
Резултатът от упоритата работа лежеше насред хангара, поглъщащата излъчванията боя по него беше засъхнала. Проверих всичко. Изглеждаше прекрасно.
На пръв поглед това беше плоска, дебела платформа от тежка стомана с масивни греди и грамадни крепежни болтове. Само че имаше две неща, които бяха скрити. Опорните греди бяха направени от алуминий. А горните плочи се сваляха лесно — платформата беше куха!