За да ви покажа колко важно беше за мен това начинание, ще изтъкна, че наистина платих на строителния техник обещаните двеста долара! Бях готов на всякакви жертви, за да постигна бляскавия успех!
Влязох в „Бликсо“ и намерих помощник-капитана. Той събра хората от екипажа, които още бяха в кораба. Отключих складовото помещение. И за нула време сандъците със златото бяха отнесени при платформата.
Вдигнахме плочите. И един по един, сандъците бяха наредени в кухината. Закрепиха ги неподвижно. Триста сандъка с шестстотин кюлчета злато по петдесет фунта всяко заемат немалко място. Но златото е твърде тежко. Човек би помислил, че дванайсет тона злато са цяла планина. Но не са. И въпреки това трудничко наместихме последните сандъци.
След това закрепихме плочите отгоре. И сега за всеки непосветен това беше просто една масивна платформа от стоманени греди и плочи.
Следващата стъпка оставаше за мен. Беше много изтощителна задача. Намерих товарна количка и с няколко отивания и връщания превозих фалшивото злато от моята тайна стая. Натоварих го на платформата. Махнах всички волтариански етикети.
Помощникът от „Бликсо“ услужливо закрепи деветте сандъка с осемнадесетте оловни кюлчета, боядисани като златни.
Проверих дали всичко беше както трябва. Отново подчертавам колко важен беше за мен този проект — дадох и на помощника останалите сто долара. Той се зарадва. Предположих, че съвсем скоро той и екипажът му ще се напият до вцепеняване, защото той изтърча до най-близкия телефон. А това означаваше, че няма да се заприказва с антиманкосите, когато се върнат от болницата.
Погледнах нагоре през електронната илюзия над хангара. Вече се смрачаваше. През януари в Турция слънцето залязва рано.
Тръгнах нагоре по тунела и влязох в къщата. Набързо глътнах нещо за вечеря. Вързах тайния кобур на глезена си и пъхнах в него специалния „Колт“. Напълних си джобовете с останалите оръжия. Вързах на кръста си колана, проверих барабана на „Ругер Блекхоук“, после го сложих в кобура. Метнах през рамо двата патрондаша и ги вързах за колана.
Обадих се на Прахд. Да, бил готов да ми изпрати антиманкосите, и то отдавна. Обадих се на таксиметровия шофьор да ги прибере от болницата.
Притеснявах се от необходимостта да разигравам пълно спокойствие пред тези пирати. Но наметнах палтото от меча кожа, взех рязаната двуцевка и слязох в хангара.
Антиманкосите дойдоха през тунела откъм бараките, раздразнени и сприхави. Щеше ми се да бях казал на Прахд да ги пръсне с малко успокояващ газ. Или поне да беше пръснал мен.
Чаках ги при платформата.
— Що за скапана безсмислица! — избухна капитан Стаб. — Приличам на възглавничка за игли. Оня „бибипец“ ни биеше какви ли не инжекции.
— А даде ли ви удостоверенията за ваксинация? — с уж напрегнат глас попитах аз.
— Ами да, връчи ми някаква „бибипска“ хартийка — изръмжа Стаб.
Даде ми листчето. Взех го, плъзнах поглед по него и го прибрах в джоба.
— Никак няма да е добре — обясних на Стаб, — ако както си грабиш банката, някой те арестува, защото си нямаш удостоверение за ваксинация.
Ефектът от думите ми беше ТОЧНО какъвто желаех. Очичките на капитан Стаб светнаха от алчност.
Антиманкосите се скупчиха около мен. Знаех си аз. Всичко вървеше според плана.
— Тази нощ — много тихо заговорих аз, — ще извършим предварителния набег. Съчиних превъзходен план. За да ограбим златния резерв на Швейцария…
— Златният резерв на Швейцария! — ахнаха те от изненада и алчност.
— Точно така — потвърдих. Казах на Стаб, но така че и останалите да ме чуят: — За да откраднем нещо, първо трябва да знаем къде е то.
Всички кимнаха.
— И с голям риск за главата си, аз ще направя точно това.
— Но как? — прошепна Стаб.
— Вижте тази платформа.
Те се обърнаха. И им се струваше, че виждат стоманена платформа, върху която бяха закрепени девет сандъка със златни кюлчета.
— В тези сандъци въобще няма злато — доверих им аз. — Това е само олово с тънък златен слой отгоре. Ако искате, проверете.
Те отвързаха един сандък. Отвориха го и внимателно изчегъртаха с кама една люспица. После аз прикрих драскотината.
— Но с това как ще ограбим Швейцария? — недоумяваше Стаб.
— Много просто — уверих го. — Ще стоварите мен и това на летище Клотен в Цюрих. Те ще откарат „златото“ в трезорите, а аз ще ги придружавам. Ще установя точните координати на трезорите и щом се подготвим за нападението, ще прехвърчим дотам с линейния скачач и ще вдигнем всичко!