Мениджърът на „Америкън Опрес“ така се разбесня, че подчинените взеха да надничат в кабинета, приготвили за всеки случай бухалките, ако си позволим още да го разстройваме.
— Оставете това на мен — прошепна ми Мудур Зенгин.
Отиде при мениджъра и утешително го потупа по рамото. Зашепна на ухото му, а онзи започна да кима и да се усмихва.
— Да тръгваме — подкани ме Мудур Зенгин.
Минахме през „Дънър’с Клъб“. И там същото. Отидохме в „Маскър-Чардж“. Същото. Промъкнахме се в истанбулското леговище на „Старт Бланчинг“ и повторихме ролите си. И така нататък — кредитна фирма след кредитна фирма. Все същото. Накрая ни остана само една.
— Какво им казвате? — попитах го.
— Много е просто. Казвам им, че ви откривам банкова сметка за изплащане на задълженията. Не бива да си губите времето с такива дреболии. Нужно е само да внесете половин милион в тази сметка, те ще ми пращат платежните нареждания и аз ще им ги изплащам. Вече няма защо да се навъртат около вас.
Прелестно! Точно както исках — повече да не виждам тези гладни хрътки. Смеех се беззвучно. Според моя план в бъдеще никога, никога, ама никога нямаше да бъде използвана нито една от тези кредитни карти!
И така, стигнахме до последната — „Скуийза“. Тук работата беше малко напечена. Нали графиня Крек разполагаше с тази карта. Ако я анулирам, ще научи още при следващия си опит да купи нещо — търговците ще се опитат да я разкъсат на парчета. И в главата на графиня Крек ще се зародят подозрения, току-виж реши да ми поиска обяснения. Можех по-късно да се разправя с нея, стига само Ломбар да ми прати съобщението, че вече трябва да убия Хелър. Но да се сблъскам преждевременно с графиня Крек не беше по силите ми. Нямаше как да прекратя използването на тази кредитна карта.
И разбира се, мениджърът на „Скуийза“ ни посрещна с ликуваща усмивка.
— Аха! Султан Бей! Вашата наложница поддържа традицията, която ви налагат задълженията на гражданин. В Ню Йорк тя купува, купува, купува — и то направо по глобалния си мобилен телефон. Великолепно, Султан Бей. Великолепно!
Погледнах Мудур Зенгин. Стори ми се малко стъписан. Явно за него този фактор бе непредвиден в изтънчените му кроежи на банкер. Казах:
— В банката откриваме специална сметка за разплащане с всички кредитни фирми. Сигурен съм, че няма да възникнат никакви затруднения.
— Ох, не знам — въздъхна мениджърът. — Нашата фирма се различава от останалите. Гордеем се с нашия индивидуален подход. И точно затова са толкова високи нашите месечни наказателни лихви. Всъщност тъкмо преглеждах вашата сметка, когато секретарката ми ви видя да излизате от таксито. Естествено, знаехме, че скоро кацнахте тук с чартърен полет и за двадесет и една минути се добрахте от летището до банката. А след още двадесет и два часа вашият дълг попада в параграфа за 100-процентната наказателна лихва при просрочено изплащане, според новия закон за лишаване на длъжниците от всякакви права. Накратко — ще платите ли или да конфискуваме вилата?
Краката ми омекнаха.
Мудур Зенгин ме прихвана през рамо, за да не падна и се намеси:
— Мениджър, още сега ще ви напиша банков чек за изплащане на дълга.
— А, така ли! — одобри преданият на работата си човек от „Скуийза“. — Този път ще го приемем като лична услуга за вас. Но това не може да продължава.
— Е, все ще намерим някакъв начин да се спогодим — предположи Мудур Зенгин.
— Ами да, има начин — потвърди мениджърът. — Ако ни оставите на съхранение само един от онези сертификати на „Банкова корпорация Цюрих“ — само като допълнителна гаранция, пак си остава ваш — ще ви обещаем най-тържествено да не ви начисляваме наказателни лихви и да не конфискуваме вилата ви, освен, ако в края на някое тримесечие дългът ви надхвърли стойността на сертификата.
— Това е добро предложение — прошепна ми Мудур Зенгин.
Въздъхнах. Какво друго ми оставаше? Измъкнах от куфарчето един скъпоценен сертификат и го оставих на бюрото.
— Всъщност — добави мениджърът на „Скуийза“, — вече съм подготвил договора и разписката. Ето ги. Моля ви, подпишете.
Най-отдолу в договора бе отпечатано със съвсем дребен шрифт, че сертификатът става тяхна собственост, ако в края на някое тримесечие имам каквито и да е финансови задължения към тях. Но нямаше да допусна такава грешка. Подписах се. Мудур Зенгин попълни чек, за да плати досегашния ми дълг.