— А сега запомнете — каза мениджърът, стиснал в челюстите си документите и чека, за да ги остави в сейфа си, — че отсега нататък трябва лично да си плащате сметките. Това е едно от правилата на нашите собственици — банката „Греб-Манхатън“ от Ню Йорк.
Охо! Една от фирмите на Роксентър! Нищо чудно, че толкова добре си вършеха работата!
— Само ако нашите клиенти всеки месец идват да ни се подмазват, можем да сме сигурни, че участваме в провеждането на световните преобразувания, като насаждаме робство и мизерия — изрече мениджърът. — И не забравяйте нашия девиз — „Купувай, купувай“!
Предпочетох да се махна възможно най-бързо.
Слава на Боговете, включително и Аллах, кредитните фирми ми се махнаха от главата!
А тепърва предстояха промени. Боговете да са на помощ на всички онези, които ми се пречкаха и ме тормозеха. Парите са ВЛАСТ, а отмъщението — наслаждение! Сега онези щяха да страдат много повече, отколкото страдах аз. Най-вече Крек и Хелър!
Част тридесет и осма
Глава първа
Мудур Зенгин ме върна в своя офис. Беше много убедителен. Смъкна палтото и шапката си, увери се, че съм настанен в най-удобното кресло и се заразхожда напред-назад по своя твърде скъп персийски килим. От време на време вдигаше своите тлъсти ръце и лицето си към тавана, сякаш призоваваше на помощ Аллах, а бузите му се тресяха от вълнение.
Накрая и аз започнах да изпитвам лека тревога.
— Сега пък какво се е объркало? — попитах го.
Той спря насред стаята.
— Тази престъпност! Видяхте ли данните — за последното тримесечие се е увеличила трикратно спрямо миналата година. Само като си помисля, че вие, синът на моя най-стар приятел, може би ще лежите бездиханен край пътя, с разбита от злосторници глава…
Пак закрачи с вдигнати нагоре ръце.
Опипах двуцевката, която лежеше на коленете ми.
— Аз съм добре въоръжен.
— О, Аллах! — Той пак се взря в тавана. — Чуй безгрижието на младостта, която не съзнава колко покварени хора се прокрадват наоколо и никакъв куршум не би възпрял гнусните им замисли.
Спря. Потърка замислено двойната си брадичка.
— Банковата охрана — промълви той. — Ако му дам цялата охрана на банката си… Не. Това не е решение на проблема.
— Може би трябва вие да ми кажете какъв е вашият проблем — подканих го.
— Парите. Вие ей сега ще ми поискате налични нари. Не, не отричайте. Искате да ми връчите един от онези сертификати и ще настоявате да ви дам срещу него равностойността на половин милион долара.
— Да, тази идея ми се мярна в ума — признах аз.
— Ах, колко безразсъдна е младостта. Чуваш ли го, о, Аллах! — той застана пред мен. — Вие наясно ли сте, че петстотин хиляди щатски долара са равни на ПЕТСТОТИН ХИЛЯДИ БАНКНОТИ ПО ХИЛЯДА ЛИРИ? Наясно ли сте, че такова количество банкноти биха напълнили ей такъв куфар? — И той широко разпери ръце. — А това означава, че навсякъде ще трябва да го разкарвате с ръчна количка, дори в банята! После ще се уморите, ще купите магаре и каручка. Обаче магаретата са подли! Не мога да позволя синът на моя приятел от детинство, на моя най-добър и скъп приятел, да се унижава, като тича по хълмове и долини след някакво си упорито магаре. Това е недостойно!
Той отново тръгна напред-назад с вдигнати ръце.
Разбрах го. Наистина бих изглеждал глупаво, ако ден и нощ се опитвам да уловя магарето. Пък и са много лукави животни. Все дебнат как да ти хвърлят някой къч.
— Но какво да правя? — попитах.
— Знаех си, че ще се съгласите с предложението ми — каза Мудур Зенгин.
С много ловко движение измъкна от джоба ми четирите сертификата по половин милион долара всеки. Остави ги на своето бюро и се настани на стола.
— Този — започна той, — отчасти ще използваме, за да открием сметката за разплащане с кредитните фирми. А тези — той вдигна останалите три, — ще вложим изцяло в текуща сметка. Значи така — ще наредя на нашия клон в Афийон да ви отпуска каквито и да е суми в турски лири по ваше желание. Можете да теглите и тук…
— Чакайте! — викнах. — Не искам никакви чекове. Някой като нищо ще подправи подписа ми! Може да дойде и никой, гримирай като мен…
— Не, не — успокои ме той. — Касиерите ще бъдат уведомени, че само вие можете да теглите пари, само вие можете да се подписвате, а аз лично ще извършвам счетоводните операции. А когато изчерпите сумата, можете да дойдете в Истанбул и да ми дадете следващия сертификат.