Охо, усетих аз клопката на този тлъст плъх. Сигурно ми пролича.
Мудур Зенгин ме изгледа с непоклатимо хладнокръвие. Неговият студен банкерски глас напълно се различаваше от досегашните му разпалени речи.
— Швейцарците ви дават само 10 процента годишно. Ако ми предоставяте краткосрочни заеми, ще ви осигуря 30 процента, дори повече.
Стори ми се, че вече знаех какво ще последва. Щеше да ми предложи да му дам всички сертификати от кутията. Отворих уста, за да предотвратя това разбойническо нападение.
Той вдигна ръка, за да ме спре.
— Могли са спокойно да ви дадат от 13 до 18 процента. Както и да е. С швейцарската лихва имате месечен доход от над два милиона долара, така че нека парите си останат там. Главното предимство е, че са на сигурно място. На кредитните фирми дължите около триста хиляди долара и аз дадох гаранция, че ще ги изплатя. Това включва и чека, който дадох на „Скуийза“. Не бих искал да си помислите, че се намесвам в отношенията ви с онази наложница. Но все пак ви съветвам повече да не използвате кредитни карти, накарайте я от време на време да идва при вас, за да взима налични пари. Ще ми предоставите оставащите милион и седемстотин хиляди. Съмнявам се, че можете да похарчите много пари в Афийон. Но дори да харчите по десет милиона лири седмично — а това са само около десет хиляди долара — ще можем да управляваме остатъка от вашите долари в тези четири сертификата така, че те да се увеличават, а не да намаляват.
— Нима? — недоверчиво попитах аз.
— Радвам се, че стигнахме до споразумение — каза той. — Ако така се оправяте с парите си, едва ли тази година отново ще се наложи да отваряте кутията. Може би никога, освен ако решите да купите половин Турция.
Мигах стъписано. Още много имаше да уча за банковите операции!
Той натисна бутона на сигнален звънец.
— Наредих да подготвят документите, докато отсъствахме. Знаех, че ще се вслушате в съвета на един стар приятел.
Чиновникът донесе документите. Носеше и огромен сак с турски банкноти.
— Все още можете да си купите много неща с турските лири, стига да не налитате на вносни стоки — отбеляза Зенгин. — През последните години се отървахме от инфлацията и лирата отново поскъпва. Цигарите местно производство пак струват по сто лири пакета, а чаша кафе е само седемдесет. Трудно ми е да си представя как ще похарчите съдържанието на този сак за една седмица, но това е именно сумата за първата седмица — десет милиона турски лири, тоест десет хиляди долара. Вие сте милионер и такъв ще си останете, ако бъдете разумен. Подпишете тук.
Значи все пак той не беше мошеник! Той ми помагаше да оправя бъркотията в личните си финанси! Вярно, щеше да положи усилия и банката да се облажи от цялата работа, но нали аз щях да съм по-богат от всякога!
С големи мъки се измъкнах от кабинета му, повлякъл тежкия сак, който едва не ми изтръгна ръката от рамото. Но се чувствах по-богат от Крез и цар Мидас, взети заедно!
А богатият Грис е изключително опасен Грис, както някои хора щяха да се уверят съвсем скоро.
Глава втора
— Божичко, шефе — промълви таксиметровият шофьор, — да не си я ограбил тая банка?
Очите му се изцъклиха, когато ми помогна да напъхам сака в колата.
Потеглихме. Минахме край централната поща, кривнахме по страничните улички, скоро таксито пъхтеше нагоре по хълма към големия пазар. На всеки няколко метра шофьорът ахкаше и се възторгваше.
След може би трийсет и петото „Леле мале“ и необичайно голям брой избутани колички и щандове, съпроводени с крясъци и размахани юмруци, забелязах, че пътуваме в южна посока. Улицата отпред не беше достатъчно широка, за да мине колата по нея, пък и ако щяхме да се връщаме в Афийон, трябваше да се движим към моста през Босфора, към азиатската част на Турция.
— Ей! — едва чух гласа си сред виковете на пешеходците наоколо. — Сбъркал си пътя!
Той рязко натисна педала на спирачките. Крайно време беше. Предницата на таксито тъкмо се промушваше в кошничарско магазинче и дебелата продавачка се мъчеше да излезе иззад хаоса от съборена стока.
— Леле мале — прошепна таксиметровият шофьор.