Просто си седеше отпред и нищо не правеше. Тупнах го по темето. Поне това привлече вниманието му. Обърна се, посегна към големия сак с парите и премери тежестта му на ръка.
— Майчице — задъха се той. — Офицер Грис, това наистина ли е твое?
— Няма защо да се съмняваш — сопнах се. — Ще имам по толкова всяка седмица. Сега завий и да караме към дома! Имам много работа, а ни чака дълъг път.
Някакви хора думкаха с юмруци по прозорците на колата. Реших да направя нещо, за да ги спра. Спуснах едното стъкло, промуших нагоре цевите на рязаната пушка и натиснах спусъците.
Но не постигнах желания ефект. Тълпата стана още по-многолюдна.
Все пак обучението ми в Апарата си каза тежката дума. Бръкнах в сака, измъкнах пълна шепа дребни банкноти и ги пръснах над главите на хората.
Истинска магия. Около нас незабавно се освободи достатъчно място, за да завием, докато онези навън се боричкаха за парите.
Шофьорът се възползва от положението. Веднага продължихме по пътя си.
— Колата! — възкликна той. — Оставена е в Бейоглу. Не се притеснявай, ей сега ще стигнем там.
Профучахме край Египетския пазар и не след дълго колелата вече трополяха по моста Галата, свързващ Златния рог с Босфора.
Подминахме множество бълващи дим заводи, заобиколихме някои съмнителни улички и накрая се озовахме в район, който някога може да е бил имение, но сега представляваше „геджеконду“, което означава „построен за една нощ“ — най-окаяни, едва стъкмени бордеи.
Гумите се хлъзгаха по калта и боклуците, таксито доближи останките от някогашна конюшня, пригодени като опорна задна стена на няколко барачки от ръждива ламарина.
— Остави ме аз да преговарям — помоли шофьорът Ахмед. — И метни палтото върху сака с парите.
Излезе и тръгна към някаква паянтова врата.
Направих, каквото поиска. И като видях що за хора се мотаеха наоколо, презаредих двуцевката. О, Богове, какво мизерно свърталище!
Таксиметровият шофьор не се забави много. Махна ми да изляза от колата и грижливо я заключи. Зашепна ми:
— Виж какво, да няма никакви викове от радост или нещо подобно. Това там е истинска находка. Оня генерал някога притежавал имението. Бил много известен човек. Тукашните жители и представа си нямат колко е ценна тая кола. Затова недей да ахкаш и охкаш, като я видиш. И не си подхвърляй шапката нагоре. Остави ме да се спазаря.
Съгласих се. Наведохме се, за да минем под горния праг, минахме през полусрутен коридор и се озовахме в мъждиво осветено помещение.
Избухна взрив от писукане и пърхане. Навсякъде подскачаха уплашени пилета!
Очите ми се нагодиха към здрача. Пред мен се очертаваше някаква неясна внушителна форма. Беше покрита с овехтял армейски брезент. А брезентът беше изцяло покрит от курешки.
Отдясно се чу зловещ кикот. Там стоеше много стар мъж. Носът му приличаше на клюн. Нямаше нито един зъб. Смехът му напомняше за Дявола от Манко.
През странична врата нахлу жена, за чиято пола се държаха две голи деца. Беше много дебела и изключително мръсна.
— Къде е колата? — прошепнах на Ахмед.
— Ето я пред тебе — посочи той. — Но не вдигай брезента. Всичко съм проверил. Няма проблеми.
Все пак надникнах отблизо. Видях толкова изпусната гума, че ръбът на колесника я бе прорязал. Вдигнах брезента още малко. Отскочих. Гледах се очи в очи с някакъв яркочервен орел! Крилата му бяха разперени. Имаше и рогца! Сетих се, че е нарисуван на вратата.
— Един от праотците на генерала е бил турският герой Култегин — зашепна таксиметровият шофьор. — Орелът е част от неговия герб. Нали е страхотен?
Пуснах брезента и изтрих пръстите си със стиска слама.
— А зад орела има ли въобще някаква кола? — заядох се аз.
— Производство на „Даймлер-Бенц“ — прошепна Ахмед. — Не оставяй външният вид да те подведе. Зарязана е тук вече четвърт век. Ще трябва малко да я поизлъскаме.
Мръсната жена заговори, сякаш подхващаше отново прекъснат безплоден спор.
— Няма да приема нито лира по-малко!
— Да, ама искам да видя регистрационните документи — възрази Ахмед. — Откъде да знам дали са редовни?
Тя бръкна в джоба на престилката си.
— Тук са и аз съм собственичката. И не се надявайте да ме измамите! Бях му готвачка, съдът ми даде колата вместо заплатата, дето въобще не я и видях. Можеш да спориш до пръсване, ама няма да смъкна и една лира! Знам ви аз, мошеници такива. Тая кола има историческа ценност. Гръмнаха го, както си седеше отзад.