Спах непробудно, наваксвах си за преживелиците от последните дни. Когато станах, облякох нов, червен спортен костюм. В момента дежурен бияч беше Мюсеф. Карагьоз имаше синина под едното око и макар да беше вече следобед, веднага получих закуска, в която кафето беше горещо, пъпешът студен, а яйцата — превъзходни.
Около мен започваха видими промени. Беше чудесно.
Засега нямах спешна работа и реших да посъбера малко информация. Това е добро извинение за мързела, когато се чувстваш потънал в самодоволство и не ти се работи. Пък и имах желание да се насладя на страданията на онези, за които животът скоро щеше да се превърне в агония.
За първи път бях събрал двата екрана на едно място. Така можех много по-точно да преценявам реакциите и постъпките им — нали понякога Крек поглеждаше Хелър, както и той нея.
Включих първо екрана на графиня Крек. И не ми трябваше втори екран, за да узная как изглеждаше днес. Тя миеше прозорец! Отражението й в стъклото беше съвсем ясно заради мръсния нюйоркски въздух навън. Бе облякла космонавтски работен комбинезон и бе прибрала косата си под една от бейзболните шапки на Хелър!
Нещо помръдваше вдясно от нея. Котаракът седеше на бюрото и си чистеше муцуната с лапичка.
Е, ако за нея да се залови за работа, която по-бързо да ги върне на Волтар, означаваше да мие прозорците в офиса, нямаше от какво да се притеснявам. Стига да ги бавя достатъчно дълго, да им преча да свършат каквото и да било, все някой ден щеше да пристигне съобщението, че отчетите на Хелър вече нямат значение и мога безпрепятствено да убия и двамата. Хайде, Крек, търкай по-силно. Миенето на прозорци ти подхожда.
Зад нея имаше някой — стоеше неподвижно и я гледаше втренчено в гърба.
Изи!
Крек също усети присъствието му. Изтри прозореца за последно и се обърна. Изи заотстъпва. Свлече се в края на един диван и зарида!
Графиня Крек каза:
— Стига де, Изи. Сега пък какво се е объркало?
Той подсмръкна и отвърна дрезгаво:
— Вие сте твърде красива, за да живеете в офис.
Красива ли? В тези торбести дрехи на космонавт и с бейзболна шапка на главата? Каква ли хитрина бе намислил Изи? Бях готов да се обзаложа, че е някакъв мръсен трик. Зачаках любопитно продължението.
Крек се опита да го утеши.
— Изи, този офис е много уютен.
— Не, не — възрази той, — не е достатъчно добър за вас. Вие заслужавате най-разкошния апартамент.
Тя май се замисли за това. И каза:
— Е, нали имам кредитна карта. Мога да наема някой.
Косата ми щръкна от ужас!
И тогава Изи изрече нещо, което ми сгря душата. Отново се уверих какъв верен съюзник имам в негово лице.
— Не, не, не! Аз нося отговорност за мистър Джет. Ако някой трябва да наема апартамент, аз ще се занимавам с това. Моля ви, обещайте ми да не се занимавате с подобни неща. Вие няма да намерите нещо, което да е достатъчно хубаво за вас.
Не можех да схвана смисъла на тази уловка. Той да не би да се стремеше да лапне комисиона?
На екрана на Хелър виждах само сменящи се асансьори и коридори. Накрая видях офиса и през неговите очи, когато влезе. Погледна Изи.
— Какво е станало?
Вече и на двата екрана гледах разплакания Изи. Сочеше безпомощно графиня Крек.
Хелър се обърна към нея.
— Мила, би ли отишла в „стаята за мислене“. Затвори вратата, за да разнищя проблема, преди Изи пак да е скочил отнякъде и да се наложи да го спасявам.
Щом графиня Крек излезе, Хелър попита:
— Изи, какво не е наред?
Изи си триеше очите с опакото на дланта.
— Барманът си мисли, че тя е кинозвезда или пък непременно ще стане такава. Агенцията за модели в другия край на коридора ми досажда всяка минута, че тя трябвало да се яви на конкурса „Мис Америка“, за да сключат договор за участието й в реклами на „Кока-Кола“. Бумбум твърди, че тя е най-хубавата жена на тази планета, А аз съм един некадърник и я принуждавам да живее тук, вместо да си има свой дом.
— Добре де — каза Хелър, — купи някакъв апартамент.
Изи отново се разрида. Накрая успя да овладее гласа си.
— Да, ама не мога. Едва си покриваме разноските с арбитражните операции. Онези от Данъчната служба все ни притискат, а няма с какво да им платим. И когато влязох тук преди малко, осъзнах, че я обричам на несгоди и бедност. Това така ме разтърси, че вече не мога да го понеса!