— Добре, добре — рече Хелър. — Ще отида да изкарам малко пари.
Изи ме изуми. Тъкмо подготви почвата за някакъв изтънчен мошенически номер, а сега подскочи и панически заразмахва ръце.
— Не, не, не! Недей пак да убеждаваш някой да стреля по тебе, за да прибереш парите за убийството. Твърде опасно е!
Хелър се разсмя.
— Ще измисля нещо друго.
— Поемаш моите задължения, но аз само това заслужавам. Но моля те, моля те да не правиш нищо безразсъдно!
— Мога само да ти обещая, че ще се опитам — каза Хелър.
Крек излезе от другата стая. Слагаше възглавница в калъфка. Изи незабавно скочи към вратата и избяга.
— Какво му става? — попита Крек.
— Смята, че си прекалено красива — обясни Хелър. — Но и аз мога да потвърдя това. Особено, когато имаш на нослето си малко първокачествени нюйоркски сажди.
Тя метна възглавницата по него. Той я хвана и като се престори, че я връща, целуна графинята. Ослепителен блясък и на двата ми екрана!
Но Хелър не я задържа дълго в ръцете си. Пусна я и отиде до барплота. Тя остана на мястото си, загледана в него. Хелър взе вестник, захвърлен от някого. Започна да го прелиства.
— Пари — мърмореше си тихичко. — Пари, пари и пак пари. Тази планета не се върти около оста си, ами около парите!
Твърде бързо прескочи страницата с комиксите и не ми позволи да видя какво ставаше с Бъгс Бъни напоследък.
Внезапно погледът му се закова в една реклама.
АКО ВИ Е ДОШЛО ДО ГУША ОТ СМЕТКИ В НЮ ЙОРК, ЕЛАТЕ ДА СИ ПОЕМЕТЕ ДЪХ КРАЙ РУЛЕТКАТА!
Той вдигна поглед и каза на Крек:
— Твърде много работиш. Отиваме в Атлантик Сити.
Тя престана да прибира принадлежностите за почистване и го изгледа стъписано.
— КАКВО? И да оставим недовършена работата ти на тази планета?
— Не, не. Нямам предвид родната Аталанта на Манко. Говоря за Атлантик Сити в Ню Джърси. И си измий лицето. Там ще пипаме чисто.
— Къде се намира това място?
Хелър й показа рекламата. Не бе я прочел цялата. Отдолу бе написано:
— Охо, познавам я — сподели графиня Крек. — Искам да се видя с нея, ще я попитам кой стил ще се наложи през пролетта.
Зад тях се чу глас.
— Има ли някой вкъщи? — Беше Бумбум. Носеше сак. — Извинявай, Джой, ама ония тъпчовци в супермаркета не бяха чували за „горещ главотръс“. Затова ми дадоха „Баварска ментова мока“ и шампанско. Ама според мен повече си отива с уиски. Че даже котакът не близва шампанско — влиза му в носа.
— Къде остави таксито? — попита го Хелър. — Ние отиваме в Атлантик Сити.
Показа рекламата. Показалецът на Бумбум се забоде в последния ред. Сочеше го на Хелър:
„Скалпело Казино Корпорейшън“, Ню Джърси
Бумбум каза:
— Може и да са дребни риби, ама са гнусари. Мафията на Атлантик Сити. Ако искаш да разпердушиниш тая дупка, по-добре и аз с някоя пушка да ти пазя гърба. Само дето офицерът по условното освобождаване е много задръстен — не ми дава и да стъпя извън Ню Йорк. Затова бъди особено предпазлив, Джет — нали чуваш какво ти казвам?
— Нищо няма да се случи на дамата и на мен — обеща Хелър.
Очите на Бумбум зейнаха стреснато.
— Дамата ли! Значи и Джой ще дойде с тебе? Исусе (извинявай, Джой), но тя е твърде красива, за да се пулят по нея ония типове! Те не заслужават и да я гледат!
— Ще се погрижа за нея — обеща Хелър.
— Ох, Джет — въздъхна Бумбум. — Онова място е „бибипски“ (извинявай, Джой) опасно. Ония „бибипци“ (извинявай, Джой) хич не гледат по кого стрелят. — Явно забеляза, че Хелър не се впечатли. За миг се предаде, но опита друго. — Е, поне няма да я оставя да се друса двеста и петдесет мили в това „бибипано“ (извинявай, Джой) такси. Ще се обадя на хеликоптерната служба, имат бързи машини по линията до Атлантик Сити, така е и сигурно, и удобно. Ще ви откарам до площадката с таксито.
Той сграбчи най-близкия телефон.
Хелър обикаляше из офиса и вземаше разни неща.
Графиня Крек се втурна към стаята за отдих на секретарките и тресна вратата. Досетих се, че искаше да се преоблече и да си приготви багажа.