Тя докосна нещо под палтото си и произнесе:
— Проба.
Звукът като че се чу от неговата яка. Той също докосна дрехите си:
— Проба.
Сега звукът се чу от нейната яка.
Използваха миниатюрните предаватели на Спърк! Е, и това нямаше да им помогне.
Станаха, за да излязат от кацналата въздушна машина, вече можех да видя какво са облекли — важна информация, в случай че се разделят.
Примигнах. Тя беше натруфена с бяла кожена шапка, бели ботушки, чантичка и ръкавици. Панталонът й, вероятно част от костюм, беше метално син. Но коженото й яке ми опъна нервите. Сива чинчила! Макар и да беше дълго само до кръста, трябва да е струвало цяло състояние! Някой друг може би щеше да се впечатли от облеклото й, но аз усетих само удара по банковата си сметка.
Хелър бе избрал сив костюм и сива шапка с широка периферия. Сега обличаше тренчкот от черна лицева кожа.
Сред другите хора в тълпата тази двойка изпъкваше като морски фар! Още по-добре! Мафията на Атлантик Сити без затруднения щеше да ги проследи, за да им отнеме спечеленото.
Празнично настроените любители на хазарта се качиха в чакащия ги микробус.
Хората в Атлантик Сити очакваха, че ще забогатеят много бързо, когато през 1976 година щатът Ню Джърси се сдоби с правото да открива казина. И макар че в този западнал град на карнавалите бяха построени няколко нови хотела, големите му надежди не се оправдаха. При едно от предишните ми идвания на Земята се запознах с наркотрафикант, който ми разказа цялата история. Мафията постепенно сложила ръка на казината и понеже не позволявала на никой да спечели, надеждите на града да съперничи на Лае Вегас бързо се стопили.
Според мен бяха стигнали до доста отчаяно положение, щом насред зима устройваха тези шумни веселби. Вледеняващият вятър откъм Атлантическия океан едва не издухваше хората от крайбрежната улица. Трудно ми е да се сетя за нещо по-тъжно от карнавален град извън туристическия сезон.
Хелър и Крек тъкмо слязоха от микробуса и веднага забелязаха името „Мейми Буумп“. Бе написано с най-дребните букви, най-отдолу на най-голямата реклама по фасадата на най-голямото здание, където естествено беше най-голямото казино.
Пребориха се с вятъра и успяха да влязат. Оставиха палтата и шапките си на гардероба и се качиха на мецанина над голямата зала в казиното. Покрай парапета имаше няколко маси и столове. Хелър се канеше да настани графиня Крек до една маса, когато тя възрази:
— Не, не. Ти се занимавай с каквото си решил. Аз ще мина зад кулисите, дано да открия Мейми.
Хелър седна и се загледа в гъмжилото долу.
За мен беше истинска изненада да видя толкова хора, особено в ранния следобед.
Казиното беше наистина огромно. Точно под Хелър имаше наредени три маси за рулетка. Залаганията вървяха непрекъснато и макар залата да не беше претъпкана, играчи не липсваха.
Хелър се обърна да разгледа мецанина. Вдясно и вляво от него имаше големи квадратни колони, които оформяха подобие на ниша до парапета. Зад него имаше обширно фоайе, застлано с мокет. Надясно един коридор водеше навътре в хотела. А точно зад Хелър друг коридор се отдалечаваше към редица врати, може би на спални.
Хелър носеше чанта. Сложи я на масата и я отвори. Първият предмет, който извади, приличаше на голям калкулатор. Поне така изглеждаше. Той махна дъното — вътре бе поставен неговият украсен, инкрустирай със сребро и гравиран, автоматичен „Лама 45“! Досетих се, че както е бил във фалшивата сметачна машина, детекторите не са засекли пистолета преди качването на Хелър в хеликоптера. Той провери оръжието и го бутна в кобур отзад на колана си. Взе и няколко пълнителя от калкулатора, напъха ги по джобовете си.
След това измъкна от чантата няколко сгънати черни пластмасови чувала за боклук. Пак примигнах от учудване. Нима очакваше да спечели толкова пари, че ще му потрябват тези огромни чували да ги пренесе? Ако успееше да стори това, би му се наложило да води битка с цялата мафия на Атлантик Сити!
Остави на масата бележник с индиго на обратната страна на листовете, така че да има по няколко екземпляра от всичко написано. Отдолу имаше скоби. Хелър закрепи бележника на коляното си.
Отвори друга чанта. Видях етикет „Никон“. Къде ли бях го виждал преди? Аха, в Линчбърг. Нали там купи две повредени видеокамери и взе етикетите от тях.