Малките топчета се въртяха. Мъжът със смокинга затвори още едно гише и подкани опашката да се премести. Събраха, каквито пари имаха при последния касиер.
Беше 10 часа и 18 минути вечерта. Мъжът припряно отиде при крупиетата. Всеки от тях произнесе нещо, обърнат към играчите около своята маса. Всяка рулетка се завъртя още веднъж. Спечелилите за последен път прибраха своите чипове. После масите бяха застлани със зелени покривала.
Беше 10:20!
И тогава от високоговорителите се чу глас:
— Дами и господа, казиното е затворено!
Глава осма
Стихна шумът от всички залагания и машини. Тълпата млъкна за миг, после се разбъбри и тръгна към единственото отворено гише.
Опашката беше много дълга. Хората стояха, стиснали в ръце своите чипове. Мъжът със смокинга и другите двама касиери усърдно помагаха в прибирането на чиповете и изплащането им. По монитора на компютъра неспирно течаха колони от цифри.
Поредният артист застана пред пипето. Касиерът му даде всички банкноти, които му бяха останали. После се обърна към мъжа със смокинга и каза нещо. Онзи започна да пише нещо на пачка разписки. Даде горния лист на артиста.
Внезапно отекнаха високоговорителите:
— Дами и господа, за съжаление се налага да ви уведомя, че вашите чипове ще бъдат обменени срещу платежни разписки. Моля ви, проявете разбиране.
Надигна се врява. Но вече и тримата касиери събираха чипове и издаваха разписки. Мъже с вид на закоравели бандити се разхождаха край опашките с навъсени лица.
Откъм улицата нахълта някакъв комарджия с виолетово сако. Разкрещя се:
— И другите казина са затворени! Някой се е скъсал да печели!
Охраната го избута навън.
Високоговорителите затътнаха успокояващо:
— Дами и господа, моля ви да не задържате опашката.
Том-Том притича с последния чувал, връчи го на графиня Крек, ахна за последен път и изчезна.
Тълпата притихна под погледите на грубияните наоколо, чакащите безропотно приемаха разписки срещу чиповете си.
Хелър надникна иззад една колона към стълбата. Долу стояха двама едри мъжаги. Погледна към дългия коридор вдясно. И там чакаха двама едри мъжаги. Хелър огледа самия мецанин. В далечния край още двама препречваха изхода. Очевидно се бе забавил прекалено. Попадна в капан!
Последните чакащи на опашката си тръгваха един по един. Но намръщените грубияни ставаха все повече, вероятно идваха подкрепления от другите затворени казина.
Множество очи следяха всяко движение на Хелър. Неколцина от бандитите тръгнаха към стълбата.
— Скъпа — каза Хелър, след като докосна яката си, — намери ли къде да скриеш парите?
— Да, мили.
— Тогава най-добре да започваш. Имам предчувствието, че някои хора са недоволни от нас.
Пред гишето на касиера бяха останали само няколко човека. Явно управата на казиното първо искаше да отпрати нежеланите свидетели.
Прегърнах се от радост. Каква сочна сценка предстоеше. Дори започнах да съчинявам бележката, която щях да пратя на Хелър и Крек в болницата. — „Драги ми Джетеро, разбира се, аз не повярвах на слуховете, че си попаднал в моргата на Атлантик Сити…“
Вниманието ми се отклони към графиня Крек. Тя пускаше чувал след чувал в шахтата към пералнята! Ама че очебийно скривалище. Та нали биячите първо там щяха да проверят! Управата трябваше само да слезе в пералнята и да си прибере парите с количка за пране!
Хелър гледаше как и последният играч взе разписката си. Беше възрастен мъж, който свадливо настояваше да сложат на разписката му печат на казиното. Гласът му кънтеше във вече празната зала. Накрая се сдоби с печат. Двама едри груби мъжаги го изпроводиха до вратата. Други двама я заключиха.
А двамата на мецанина се запътиха към Хелър.
— Скъпа — произнесе той към ревера на сакото си, — не се показвай и се погрижи за парите. Според мен туземците са настроени недружелюбно.
— Да, мили — отвърна графиня Крек.
Пусна последния чувал в шахтата.
Мислех, че ще се скрие в някоя стая наблизо. Но тя направи нещо изумително. Хвана се за ръба над капака и промуши краката си в шахтата!
И се пусна!