Подпираше се с ботушките си в двете срещуположни стени, започна да се плъзга надолу.
Все надолу. Шестдесет фута!
Как скърцаше кожата по бетонните стени!
След секунди тя падна през отвора на шахтата в тавана на пералнята. Приземи се с меко тупване върху чувалите!
Графиня Крек се огледа. В голямата пералня край всички стени имаше машини, освен край една, където беше струпана цяла планина пране, чакащо за обработка.
Тя скочи от купчината чували. Намери наредени сгънати торби в пералнята. И бързо започна да тъпче парите от боклукчийските чували в чистите бели платнени торби.
Хелър се бе отдръпнал до мястото, където тя седеше преди малко. Виждаше стълбата, виждаше целия мецанин, както и много дългия коридор, водещ към хотела.
Попита ревера си:
— Скъпа, добре ли си?
Графинята отговори, без да се откъсва от работата си:
— Всичко е наред, Джетеро.
— Добре, скъпа, крий се. Като гледам, някой ще се опита да празнува Четвърти юли през януари.
— А какво се е случило на Четвърти юли? — попита Крек.
— Струва ми се, че се възпротивили на намерението на англичаните да им съберат данъци. Много са привързани към парите си, затова не изпускай чувалите от поглед, скъпа.
— Да, Джетеро.
Хелър се озърна. В края на коридора зад гърба му се появиха още двама мъже!
Той видя до парапета голям диван, тапициран с изкуствена кожа, до който имаше две грамадни кресла.
Двамата, прекосяващи мецанина, все още бяха на трийсетина фута от дивана.
Хелър изскочи от укритието си в коридора и се метна към дивана. Дръпна го, бутна креслата и легна зад тях.
Сега беше защитен отвсякъде, ако започнеха да стрелят по него.
Двамата, запътили се към него, спряха. В ръцете им се появи оръжие. Единият каза:
— Синко, застани така, че да те виждаме. И без това не можеш да изнесеш парите оттук. По-добре се откажи.
— А ако не се откажа? — викна Хелър иззад дивана.
— Ами тая история може да загрубее — обясни другият. — Знаем, че имаш пистолет. Хвърли го насам, иначе ще стреляме по тебе.
— И патроните ли искате? — попита Хелър.
— Разбира се — каза първият.
— Тогава ето ви един! — провикна се Хелър.
Прицели се с револвера „Таурус“, който отне от сервитьора. Натисна спусъка!
Куршумът проряза бразда в мокета.
— Исусе! — ахна единият мъж.
Вдигна пистолета си, решен да стреля.
Хелър насочи револвера към стената и рикоширалият куршум изсвири през казиното.
Той отново натисна спусъка и лампата над двамата биячи се пръсна в дъжд от стъкло.
— Sangue di Cristo! — писна някой от тях.
Хелър продължаваше да стреля!
Двамата се метнаха през парапета и с трясък паднаха върху една от масите с рулетка!
Бързо се смъкнаха от нея и се потулиха някъде.
Хелър се прикри.
Досега не бе видял двамата, които му излязоха в гръб по коридора. Наблюдаваше ъгъла между този коридор и мецанина.
Иззад ъгъла се показа глава, а под нея — револвер.
Празният барабан на „Таурус“ само прещрака. Хелър го захвърли. Стисна в ръка своя „Лама 45“. Внезапно се изправи зад дивана и стреля по стената пред надничащото лице. Мощният гръм на едрокалибреното оръжие заехтя в казиното.
Хелър за миг подаде глава над дивана. Лицето не се виждаше. Но се чуваха гласове.
— Тука има шахта за пране.
— Ами погледни вътре бе, тъпчо.
— Божичко, ама тя слиза право надолу стотина фута. На дъното нищо няма.
— Добре де, идиот такъв, провери по стаите.
Последва тряскане на врати.
Откъм дългия коридор долиташе оживена италианска реч. Неколцина се опитваха да убедят един да тръгне по коридора. Той възразяваше.
Хелър виждаше целия коридор чак до края. Прицели се внимателно. Искаше да улучи лампа на тавана, отдалечена от него на около сто и петдесет фута. Преценяваше траекторията на сравнително бавния тежък куршум. После натисна спусъка!
Страшният грохот на куршума 45-ти калибър бе последван от трясъка на строшено стъкло. Сякаш градушка се изсипа в края на коридора.
Някой изпищя.
Оттам някой отвърна на стрелбата, куршумът се заби в дивана.
В другия коридор някой кресна на италиански:
— Кажи на шефа, че парите не са тук!