Хелър взе писалката и сложи подписа си. След него се подписаха Гобо, синът му и съветникът като единствени акционери. Нотариусът завери всичко.
Гобо притисна договора с длан към плота на бюрото.
— Взимаш си това, щом покажеш парите. Не се тревожи. Тук всички сме честни бизнесмени. Пак ще можеш да пръснеш червата на дон Джулио, ако не ти дадем договора, когато ни донесеш парите. Та нали той ми е син. Как бих могъл да те измамя?
Хелър докосна яката си.
— Скъпа, удобно ли ти е да донесеш парите в стая 201? На втория етаж. Просто се ориентирай по указателите, сигурен съм, че въоръжените мъже наоколо няма да ти се пречкат.
Зачакаха.
Чу се звънецът на асансьора. И някакви приближаващи звуци. Един от биячите отвори вратата и демонстративно показа празните си ръце.
В стаята се намъкна голяма количка за пране, натоварена догоре с торби. До нея стоеше наглед стара камериерка. Беше графиня Крек, облякла хотелска униформа и гримирана.
— Майко Божия — ахна един от мъжете, — че аз минах три пъти до тая количка на шестия етаж!
Но Гобо не любопитстваше кой е докарал количката. Стана и даде сигнал с ръка. Съветникът и още двама започнаха да свалят торбите. Отваряха и оглеждаха пачките банкноти. Показваха ги на Гобо.
Той застана до тях, пъхаше ръка дълбоко във всяка торба, за да се увери, че беше пълна само с пари, а не с някакви боклуци. Вадеше по някоя банкнота и проверяваше дали не е фалшива.
Целият под бе затрупан от торби! Големи и препълнени, но не с пране.
Гобо плесна два пъти с ръце. Торбите бяха завързани и отново натоварени на количката.
Шефът махна на двама да я изкарат от стаята.
Хелър вдигна пистолета към него. Но Гобо вече му подаваше договора. Все пак изчака да чуе звука от затворената врата на асансьора, после се поклони и връчи документа на Хелър. После размаха величествено ръце — същински диригент на симфоничен оркестър.
— Честит рожден ден — произнесе Гобо на английски.
Другите в стаята веднага запяха:
И се разсмяха в хор.
Гобо каза:
— Ей, Гениално хлапе, прибери го тоя пистолет. Никой не иска да те гръмне, щом вече си едноличен притежател на „Скалпело Казино Корпорейшън“ и цялата й собственост. Преди три дни Комисията по хазартните игри на Ню Джърси ни предупреди, че в края на седмицата ни отнема всички разрешителни, защото не сме си плащали подкупите и ни заповяда да продадем всичко на тоя, който пожелае да го купи.
Но да знаеш, Хлапе, че никой не щеше и да припари до корпорацията, защото утре на обяд банката „Греб-Манхатън“, която държи и първата, и втората ипотека за всички тия хотели и останалото, ще ги конфискува, за да си върне парите. Дори ни попречиха да се обърнем към съда по фалитите, като ни заплашиха, че ще заведат срещу нас дела за разни криминални деяния.
Хлапе, тия пари, дето ги беше спечелил, минаха през компютрите като законни загуби за нас, изплатени на неизвестни клиенти. Сега до последния цент са изпрани и никой не може да ги проследи. Та така — ти ни даде възможност да спазим разпореждането на комисията, а утре „Греб-Манхатън“ ще конфискува твоята собственост! Пък и ни пъхна в ръчичките тия прекрасни милиони, за да се покрием някъде и да си живеем на спокойствие. Хайде, честит рожден ден, Гениално хлапе. Самата Дева Мария те е пратила при нас. Но да си призная, като те засякохме следобеда тук, и ние доста й помогнахме.
Гобо се върна при бюрото. Взе кош за писма и нахвърля в него няколко лични вещи. Заповяда на дон Джулио да носи коша и двамата тръгнаха към вратата.