Другите се изнизаха един по един. Гобо се задържа на вратата и с широк жест показа цялата стая.
— Всичко е твое, Уистър. Ама съвсем всичко. Само едно не мога да разбера — защо ти викат Гениалното хлапе. При сключване на сделка ти се оказа най-тъпия „бибипец“, когото съм срещал!
Гобо се поклони и излезе.
Хелър постоя неподвижен. След малко скочи към телефона. Започна бясно да натиска бутоните.
В слушалката прозвуча сънлив глас:
— Ало.
Хелър изкрещя:
— ИЗИ! НА ПОМОЩ!
Част тридесет и девета
Глава първа
Следващия ден прекарах в леглото, съборен от неудържими пристъпи на кикот. Будувах цялата нощ заради часовата разлика между Турция и Атлантик Сити, така че при всяко положение щях да спя до обяд. Но щом си помислех, че вече е време да ставам, изпадах в гърчове от смях и се въргалях под завивките.
Умният, хитрият Гобо Пиегаре! Какъв приятел имах в негово лице! Между периодите на ликуване обмислях дали не бих могъл да го възнаградя по някакъв начин. Може би да му пратя препарирана сойка, тази царица на крадците сред птичките, монтирана на златна поставка. Или да накарам сенатора Туидъл да го награди с почетния медал на американския Конгрес. А защо да не пробутам на Бери, адвоката на Роксентър, идеята да го предложи за Нобелова награда.
Гобо Пиегаре беше абсолютен връх в занаята си. Ако и когато Ломбар Хист поемеше контрола над Земята, този мошеник от галактически мащаб беше готов кандидат за щаба на Апарата на тази планета.
Най-сетне коремът ме заболя от смях и аз се сетих да поискам закуската си. Но скоро пак избухнах в кикот, защото бузата на сервитьора бе отекла от силен шамар, а Карагьоз имаше втора синина — под другото око. Мелахат, която се грижеше за къщата, изглеждаше така като че ей сега са я изнасилили. Стоеше на прага, кършеше ръце и плахо изказваше надеждата си, че кафето е точно толкова горещо, колкото желая. Мюсеф и Тургут си вършеха работата както трябва. О, какъв прелестен ден. Навън беше студено и ветровито, но тук се чувствах радостен и доволен.
Около четири часа следобед отидох в моята тайна стая и махнах покривалото от екраните. Седнах да се наслаждавам на по-нататъшните несгоди на Хелър и Крек.
В Атлантик Сити беше сутрин. Двамата се изтягаха на спалнята в разкошна стая. Над леглото им имаше бял балдахин. Сигурно беше младоженският апартамент. Навсякъде имаше цветя, а обзавеждането беше повече от луксозно.
Хелър стана и отиде в изобилно украсения хол. Дръпна шнура на завесите и откри големия панорамен прозорец. Апартаментът явно бе на по-висок етаж и даваше чудесен изглед към ледения, сивеещ Атлантически океан. Хелър гледаше бавните, сякаш намусени вълни, налитащи към безлюдните кейове. По плажа личаха останки от няколко отдавна изоставени лодки, изхвърлени на брега. Из въздуха се носеше на талази черен, мазен пушек.
Върна се в спалнята, дръпна завесите и там, откри изглед към празната крайбрежна улица. Долу само някакъв телевизионен екип снимаше нещо.
Крек седеше на ръба на леглото, полуоблечена, и разглеждаше печално раздраните си марокански ботушки, сигурно съсипани от спускането й в шахтата на пералнята. Тя вдигна очи към него.
— Те явно не знаят как да накарат животните да си отглеждат хубава кожа на гърбовете.
Крек захвърли ботушките в ъгъла, отиде в банята и започна да си чисти зъбите с роторната четка.
С пълна с пяна уста тя изфъфли на Хелър:
— Джетеро, кое е това Гениално хлапе, за което толкова приказват?
Хелър бърникаше в куфара си. Въздъхна.
— Ами това е най-тъпият „бибипец“, сключвал някога сделка… моля за извинение, мис. Не би искала да се запознаеш с такъв тип.
Тя си изплакна устата и се върна в спалнята.
— А всичко това ще ни помогне ли по-бързо да се върнем у дома?
— Ще сме големи късметлии, ако не ни изхвърлят от тази планета и не ни ритат през всичките двадесет и две светлинни години до Волтар.
Графинята леко се стъписа. Гледаше го втренчено.
— Ох, че лошо — промълви тя. — Нима ще се примирим с провала?
Знаех за какво си мислеше — за онези две фалшиви „Имперски прокламации“, за които обеща да не споменава пред Хелър. Те нямаше да й свършат работа, ако мисията завърши с неуспех. Хелър пак щеше да бъде изпращан с опасни бойни задачи, а тя щеше да си остане несъществуващ според закона човек и не можеше да се омъжи за него.