— Ох, че лошо — повтори графиня Крек.
Започна да се облича. Накрая намести на раменете си куртката от сива чинчила, сложи си бялата кожена шапка и взе бележника си. На излизане спря и каза:
— Ще отида да потърся Мейми Буумп. Имаме много за обсъждане. Ще се видим по-късно, мили.
Да, но аз повече не исках да слушам за мода, мода, мода и дрехи, дрехи, дрехи. Бях твърдо убеден, че предложеният стил за пролетта от модните дизайнери-хомосексуалисти беше абсолютна дивотия. Не исках да си развалям великолепното настроение. Изключих нейния екран. Депресията на Хелър беше достатъчен източник на душевно благополучие за мен.
Той вече ясно съзнаваше, че сам си е причинил непоправима беда. Елегантният сив костюм и копринената риза никак не подхождаха на самочувствието му в момента. Той изрови от куфара си яке и джинси. Бяха уместно облекло само за небрежни разходки по плажа, може да си е помислил, че ще бродят безгрижно по брега и само понякога ще поглеждат сивия, студен океан.
Облече се бавно. Последният вик на модата изискваше мъжките джинсови панталони и якета да са оръфани, закърпени и мърляви, точно като дрехите на някой работник. И макар да се премени с модерни одежди, ах, какъв несретник срещнаха очите му в огледалото!
После дълго, дълго седя, зареял поглед към неприветливата, безкрайна вода. Какъв празник за душата ми! О, колко е сладко да видиш падението на врага! Не само с нищо не подобри опасното си положение в Ню Йорк, но и се превърна в горд собственик на неизчислима финансова катастрофа. Не можех да се нарадвам. Не само бе спрян на място в усилията си, но и върнат доста назад!
Най-после си погледна часовника. Беше почти дванадесет часа, по източно стандартно време. Спомних си, че наближаваше мигът на конфискацията. Той погледна вратата. После изви очи към телефона. Разбрах, че чакаше новини от Изи.
Стана и отиде при телефона. Взе слушалката. Нямаше сигнал. Натисна няколко бутона. Нищо.
Аха! Знаех какво се е случило. Телефонната компания им е прекъснала връзките! Вълна от удоволствие премина през съзнанието ми.
Хелър остави слушалката върху апарата. Погледна към банята. Допреди малко осветлението там бе включено. Влезе и натисна бутона. После съседния. Нищо. Нямаше светлина!
О, прекрасно! Електрическата компания ги е изключила!
Завъртя кран на чешмата. Нищо! Плувах в блаженство. Спрели са им и водата!
Той пипна един радиатор. Явно беше леденостуден!
Той стоеше насред хола в младоженския апартамент на свръхлуксозен хотел-казино, в Атлантик Сити. Всъщност все още беше собственикът му. Но всички фирми за комунални услуги му бяха дръпнали шалтера!
Ликувах. Не след дълго всички тръби щяха да се спукат!
О, великолепие! Съдбата май бе решила да налага Хелър с ковашки чук!
Той бавно закрачи напред-назад, понякога хвърляше поглед на часовника си и към вратата. Веднъж прошепна:
— Изи, къде си?!
Стана дванадесет и половина. В стаята явно царуваше студът, защото Хелър наметна на раменете си своя черен кожен тренчкот.
Не го свърташе на едно място. Наслаждавах се на всяка секунда!
Стана един следобед. Графинята не се връщаше. Никаква вест от Изи. Хелър се свлече в близкото кресло.
— Изи, ти ме изостави и въобще не мога да те обвинявам за това.
Забеляза, че над крайбрежната улица, в далечината се издигаха димни кълба. Застана до прозореца. Не се виждаше много ясно. Нещо като горяща кола. И откъм плажа се носеха пушеци. Хелър не си направи труда да отскочи до спалнята, за да погледне от там. Предположих, че са започнали бунтове и грабежи.
Един и десет минути. Някой почука на вратата.
Хелър се втурна да отвори.
На прага стоеше един изключително тъжен Изи, по-дрипав от всякога. Шлиферът, взет от Армията на спасението, бе протъркан от носене. Куфарчето му бе пробито и разръфано. А самият Изи беше много по-печален и прегърбен от обикновено, което ми се стори почти невъзможно. Хелър го подкани да влезе.
— Ох, мистър Джет — изпъшка Изи. — Казах ви да не правите нищо безразсъдно. Не съм чувал дори за подобна катастрофа в цялата история на бизнеса. Нали все това ви повтарях — не свързвайте името си с корпорациите. А сега сте затънал до върха на косата си. Трябваше да оставите бизнеса на мен.