Хелър се сви в креслото и притисна длани към слепоочията си.
— Вече зная това.
— Да бяхте го узнал още вчера. Бизнесът е едно от най-подлите оръдия на Съдбата. Но грешката е моя. Долових блясъка в очите ви и бях сигурен, че пак ще накарате някого да стреля по вас. А сега са използвали автомати, оръдия, че и термоядрена бомба. Ой, ой, каква разруха!
Хелър промълви унило:
— Зная, зная. Какво е положението ни сега?
— Имам малко не съвсем песимистични новини, на които не вярвам, и лоши новини, които изцяло заслужават доверие. Затова първо ще ви съобщя лошите.
— Вероятно — каза Хелър, — добрата новина е, че ще ми сервират закуска, преди да ме ликвидират. Започвай.
— Трябваше да се усъмните, когато са ви оставили да печелите толкова дълго и толкова много. За да платят печелившите ви залози, които сте правил толкова трескаво, те са опразнили касите на всички казина, всяка банкова сметка на корпорацията. Дори са теглили пари от Лас Вегас. Взели са предплата от всички гости на хотелите. Изчерпали са до дъно всеки възможен източник на пари, за да си ги върнат през вас като законни загуби на корпорацията.
Ликвидността в момента е следната — минус незнайно колко милиона долара. Освен това се налага да изплатим разписките, издавани като лавина в края на вечерта, така че стигнахме до гнусната тема за задлъжнялостта ни.
Парите, които е трябвало да плащат за комуналните услуги — телефон, вода, електричество — те от много месеци са прибирали в джобовете си. Така че днес изключиха всичко, заедно с газта за парното отопление. Дори получаваме големи сметки за бензина, а корпорацията разполага с грамаден автопарк.
Целият персонал в различните клонове на корпорацията от доста време не си е виждал заплатите. Липсват и сумите, дължими на Данъчната служба — всички държавни и щатски данъци за последната една година.
Парите, внасяни в пенсионните фондове на персонала, са били прехвърлени в тайнствени начинания, които още по-загадъчно се провалили, така че тепърва трябва да възстановяваме и фонда.
По-голямата част от оборудването на хотелите е взето на лизинг и сега фирмите имат намерение да си приберат своето.
Зима е и никой не наема яхти, нито пък някой плава по канала.
Зима е и няма отпускари да запълнят хотелите.
Хелър потръпна.
— Това ли е всичко?
— Не — каза Изи. Разгъна вестник. — Този любител на спагетите, този нагъл простак Пиегаре трябва да се е раздрънкал пред репортерите още снощи, гадникът му с гадник. Видяхте ли това?
Държеше пред очите на Хелър първа страница на „Нюйоркски мръсотии“.
Курортната столица е първият откраднат американски град, откакто индианците през 1590 година отнеха Роаноук на сър Уолтър Рели.
В невероятна среднощна престрелка, която нито полицията, нито армията успяха да прекратят, Джером Терънс Уистър, познат като Гениалното хлапе…
— О, Богове! — изрече Хелър, без дори да прочете останалото.
— Има го във всеки вестник — и национален, и местен — обясни Изи. — На първа страница!
Е, сега вече се разсмях от сърце. Изи смяташе, че Пиегаре се е разприказвал пред вестникарите. Но дали беше така или не, нямаше никакво значение. Медисън! Добрият стар Уолтър Дж. Медисън, безценният Медисън — това чудо на „връзките с обществеността“ имаше пряк достъп до компютърните бази данни за престъпността, които ползваше и Роксентър. И се бе нахвърлил върху новата възможност като хрътка, разпращайки до всички информационни средства фантазиите си.
Хелър изстена:
— Никакви добри новини ли нямаш?
Изи промълви:
— Мисля, че е добре да дойдете долу в залата за събрания. Хората от персонала се срещат днес там, а пък те са цяла четвърт от населението на Атлантик Сити. Не мога сам да се изправя срещу такова множество.
Хелър разкопча оръфаното си яке. Провери пълнителя на пистолета си и го пъхна в кобура на колана си.
Изи извика:
— О, не! Не можем да решим проблемите си, като караме още хора да стрелят по вас! Искам да бъдете там само в момента, когато се втурнат към подиума, за да ме разкъсат на парчета.
Хелър наметна кожения тренчкот, затвори и скри куфара си, след това тръгна с Изи по тъмния коридор.
Трябваше да слязат много етажи по стълбите, защото асансьорите не работеха. Накрая стигнаха до входа към голямата зала. Беше осветена само с газови лампи.