И претъпкана с хиляди хора. Сервитьори, готвачи, камериерки, крупиета, портиери, чиновници, чистачи, шофьори, танцьорки и още всякакви отрепки, необходими за работата на казина и хотели, ресторанти, барове, яхтклубове и още какво ли не. Там бяха дори хората от охраната, но явно не си вършеха работата по поддържането на реда. Каква груба сбирщина! Не бяха от мафията, но бяха служителите от всички фирми на мафията, които тя бе зарязала.
Надигна се гърлено ръмжене. Ръце показваха. Зъби се оголваха зад изпънати устни. Всички следяха с погледи Хелър, докато слизаше по прохода към подиума. Ако съдех по лицата на присъстващите, Хелър беше популярен сред тях не повече от бясно куче.
Изи не се отделяше от него. Зашепна:
— Не започвайте веднага да стреляте по тях. Ще се разбунтуват, ще трябва да плащаме и болнични разноски. А дори с болниците не сме постигнали никакво споразумение.
В шепота на Хелър се усещаше намек за свирепост:
— Ти нищо ли не си направил досега?
Изи отвърна:
— Но в такова положение е почти невъзможно да се направи нещо. Внесох иск в съда за промяна името на корпорацията. „Скалпело“ се ползва с твърде лоша слава. Но това няма да ни освободи от дълговете.
Вече се качваха по стъпалата към подиума. Беше съвсем празен. Изи продължаваше да шепне:
— Не можах да измисля кой от роднините ми да заеме директорски пост. Само вие притежавате акциите, но не бива още повече да затъвате в делата на тази корпорация. Направих каквото можах.
Хелър се канеше да застане с лице към неприязнено настроеното множество, но Изи го побутна надясно към изхода от подиума. Там имаше малка стаичка. Изи спря Хелър, точно преди да влязат. Хелър надникна през открехната врата.
Вътре седяха графиня Крек, Мейми Буумп и Том-Том. Светеше им само една свещ.
Хелър прошепна на Изи:
— Но какво нрави там и барабанистът? Вярно, снощи ни помогна в носенето на чувалите, но нали може да брои само до четири.
— Знам. Затова го назначих за ковчежник. Поне няма да умре от страх, като вижда в какво състояние е балансът на корпорацията.
Включих екрана на Крек. На него видях надничащия Хелър, дрехите му бяха измачкани под разкопчания тренчкот. Ох, че удоволствие беше да наблюдавам потиснатото изражение на лицето му! Обзе ме радостна възбуда.
Мейми Буумп каза:
— Здрасти, моряко. Имаш ли нещо против да ми заемеш за малко това работническо яке? Вече замръзвам.
Хелър я погледна. Бе облечена само с блузка и пола. И какъвто си беше джентълмен, веднага свали тренчкота си, за да й даде якето. Тя го закопча чак до шията си. Е, така наистина имаше странен вид. Приличаше на водопроводчик! А толкова се фукаше, че знае всичко за дрехите.
Изи се намеси:
— А сега, мистър Джет, понеже сте единствен притежател на акциите, ще прескочим формалностите. Моля ви, подпишете тези документи.
Той ги подреди по масата.
Хелър взе химикалка и се наведе над листовете. Прочете първите редове, Мейми Буумп получаваше поста на президент и главен мениджър на корпорацията!
Хелър вдигна глава, очите му бяха ококорени от изненада. Крек се взираше много строго в него. Направи му едва забележим знак.
Хелър подписа документите.
И незабавно Мейми Буумп, Том-Том и графинята станаха, за да излязат на подиума.
Хелър понечи да тръгне с тях. Мейми Буумп доста силно го побутна назад, накара го да седне.
— Моряко, ти чакай тук и ела да помагаш, ако ни налетят. Ще дойдеш при нас, когато ти дам знак.
Те излязоха и Том-Том уж разсеяно затвори вратата. Хелър се завъртя към Изи.
— Но защо въобще трябва да правим нещо? Нали банката „Греб-Манхатън“ ей сега ще удари ключа навсякъде.
— Ах, банката ли — сети се Изи. — Ами виж какво, като се обадих в комисията по хазартните игри на Ню Джърси и им казах, че е изпълнена заповедта Пиегаре да продаде корпорацията, те се отказаха от обвиненията си и продължиха срока на разрешителните ни.
Хелър напомни:
— Говоря ти за „Греб-Манхатън“!
— Аз също — отвърна Изи. — Разбираш ли, вече можех да съобщя на банката, че нашата корпорация ще запази разрешителните си за хазарт. А те смятаха, че парите им са застрашени, защото разрешителните ще бъдат анулирани.