— Това ли е всичко? — настоя Хелър.
— Не съвсем. Автоматично отпадаха и обвиненията за криминални деяния, които биха могли да предявят срещу Пиегаре — нали той продаде корпорацията. Аз им заявих, че ако не ни разсрочат изплащането на заемите, ще се обърна към съда за обявяване на фалит и така само ще загубят всичко, което им дължим. Затова се забавих. Те винаги събират съвета на директорите при обсъждането на заеми за около милиард и повече, размотаваха се чак до десет, за да търсят Роксентър. Но той и Бери заминали за Китай да си уреждат монопола за преработката на техния нефт. Затова заседаваха без него. Сигурен съм, че ще ги вдигне на рога, когато се върне и научи, но вече разполагаме с разсрочка на всички ипотеки и заеми.
Графиня Крек отвори вратата и кимна на Хелър.
Изи го подкани да тръгва, но самият той се сви в ъгъла.
— Ти излез — поиска той. — Аз се боя да застана срещу такава побесняла тълпа.
Хелър отиде до средата на подиума. Там беше Мейми Буумп, величествено изправена срещу гъмжилото. Внезапно се досетих защо облече якето на Хелър. Лукав психологически трик — така изглеждаше една от тях. Бе накарала събралите се хора да мълчат като мъртви. Да я „бибипам“, имаше артистичното умение да контролира публиката си — никой не подвикна срещу Хелър. Посрещнаха го само мрачни лица. Развалиха ми удоволствието. Никой не хвърляше по него гнили домати!
Мейми Буумп извика звънливо:
— Позволете да ви представя единствения акционер на тази корпорация — безупречния, забележителния флотски офицер, който положи немалко усилия да слезе на брега само за да говори пред вас. Представям ви звездата на всички звезди, приятеля на президенти, единствения и неповторимия ДЖЕРОМ ТЕРЪНС УИСТЪР!
Тя прошепна на Хелър:
— Само кажи „Да. Одобрявам.“ И се поклони. Само това и нищо друго!
Хелър, вероятно зашеметен от заплашителното мълчание на тълпата, каза силно:
— Да. Одобрявам!
Поклони се.
Залата сякаш се взриви!
УЖАСНА ВРЯВА!
Шапки хвърчаха във въздуха.
Хиляди гърла крещяха оглушително!
Като глутница гладни зверове хората нахлуха на подиума.
Сграбчиха Хелър. Вдишаха го на раменете си. Направиха тържествена обиколка на подиума и цялата зала.
И през цялото време ревяха „Да живее Шефа“!
Внезапно блеснаха и светлините над подиума.
Някакъв мъж, вероятно електротехник, се появи на странично балконче над залата и включи прожектор. Насочи го към Хелър, последователно пускаше червения, синия и жълтия филтър. Сигурно после чу сигнал от Мейми Буумп, защото прехвърли светлинния лъч към нея. Тя вдигна ръце, за да привлече вниманието към себе си. Хората оставиха на мира Хелър и се обърнаха към Мейми.
С глас, от който всеки древногръцки оратор би позеленял от завист, Мейми извика мощно:
— И така, дами и господа, горди служители на новата корпорация „Лъки Бонанза Казино“! Хващайте се за греблата и нека водата се пени зад нашата лодка! Нека тълпи се блъскат по крайбрежната улица, нека заровете и рулетките се покрият с купчини пари! Накратко, като ваш президент и главен мениджър, съветвам ви да се връщате на работа! Какво ще кажете?
Гъмжилото ревна радостно. Всички се струпаха на изходите от залата.
Хелър огледа внезапно опустялото грамадно пространство. После изгледа един по един Мейми, Том-Том и графиня Крек. Попита учудено:
— И какво всъщност одобрих?
Другите се бяха замислили за свои неща. Никой не му отговори.
Хелър пак попита:
— Как уредихте да ни включат осветлението?
Том-Том свенливо вдиша очи към Хелър.
— Ами не можех аз да отида в електрическата компания. Вярно, сега съм ковчежник и трябваше лично да оправя сметките, но откъде да знам дали ще им платя точно колкото дължим. Та затова пратих нашия китарист. Той е голям бързак, затова скоро ще ни пуснат тока, телефоните, водата и газта за парното.
Хелър се озърна.
— Но нали няма с какво да подкараме казината, нямаме с какво да купуваме необходимото.
Графиня Крек го хвана под ръка.
— Скъпи, стори ми се много угрижен, затова не ти казах. Но аз оставих три торби с пари в една вентилационна шахта. Приблизително милион и половина. Дадох парите на Мейми, за да раздвижи бизнеса на твоята корпорация.
Мейми добави:
— Много ценен дар, миличка. Стигат да си платим комуналните дългове, да оставим някакви пари при касиерите в казината и да напълним донякъде игралните автомати. Така че отново ще прибираме парите на клиентите.