Хелър не се отказваше.
— Но какво одобрих?
Но Мейми вече го побутваше към фоайето.
Вътре нахлуваха хора! ТЪЛПИ!
Хелър надникна през един прозорец. Паркингът беше претъпкан от току-що пристигнали коли. Прииждаха още.
— Но защо идват всички тези хора?
Тя го буташе към някаква стълба.
— Сигурно да разгледат полесражението. По всички телевизионни мрежи дрънкат врели-некипели. Горящи танкове, избухващи ракетни катери, свалени самолети. Показваха им останките! Ония типове от новините страшно раздухаха как си бил превзел Атлантик Сити с щурм. Дори използваха архивни кадри от десанта в Нормандия през Втората световна война. От сутринта вдигат шум по всички канали.
Изпръхтях. Медисън се развихряше!
Графиня Крек попита:
— Мили, наистина ли имаше битка? Аз се криех в пералнята и по коридорите. Чух няколко изстрела. Но не знаех, че си се сражавал на брега.
Стигнаха до бившия офис на мафиотския шеф Тобо Пиегаре. Мейми огледа внимателно стаята. Взе от бюрото прекрасно изваяна черна ръка и я пусна в кошчето за боклук, после гнусливо си избърса ръката. Свали от раменете си якето на Хелър и се настани в елегантното кресло зад бюрото. Прозорецът й даваше изглед към крайбрежната улица, където шумът се усилваше.
Тя подхвърли якето на Хелър.
— Моряко, няма спор, че си хитрец. Пуснал си двойник да раздава автографи вместо тебе. Звездите като мен знаят колко е изтощително да те обсаждат почитатели. Обаче ще ти дам един съвет, моряко — когато си избираш двойник, намери някой да прилича повече на тебе. Не понасям конските зъби на тоя.
— Двойник ли? — учуди се Хелър. — Къде е?
О, Богове. Надушвах безмилостния стремеж на Медисън да окупира всяка първа страница в страната.
— Как къде — учуди се и Мейми. — Ей го долу на крайбрежната улица, раздава автографи като луд. Умно измислено. Не си е работа да те снимат от телевизията. Ама тоя двойник добре се оправя пред камерите.
Графинята каза успокояващо:
— Мили, значи не ти се налага да слизаш долу.
Хелър погледна към крайбрежната улица. Там ГЪМЖЕШЕ от хора, продавачи с колички, репортери и оператори. Двойникът, фалшивото „Гениално хлапе“, измислено от Медисън, с очилата, щръкналата челюст, изпъкващите зъби и всичко останало, бе застанал върху повреден танк от армейските резерви, а някакъв пиротехник пак разпалваше пламъци по бойната машина.
— Да, няма да слизам за нищо на света — отрони Хелър и потрепери. Извърна се към стаята. — Моля ви, много ви моля, някой ще ми каже ли какво одобрих току-що?
Мейми се намести по-удобно в разкошното си кресло.
— Нали разбираш, никой от персонала от незнайно кога не е и помирисвал заплата. И те знаят, че корпорацията не може да им плати, а пък е зима и не се намират свободни работни места.
Тя го изгледа въпросително, сякаш се съмняваше дали наистина е необходимо да му обяснява всичко това.
— Моля ви, кажете ми — повтори Хелър.
— Накратко, моряко, обещах им, че ако ти одобриш, ще получават 100 процента от всички печалби на корпорацията, след приспадане на разходите, докато изплатим всички възнаграждения, изостаналите данъци и възстановим пенсионния фонд. А след това за тях ще остават само 60 процента от печалбите. Обаче дотогава има твърде много време…
Хелър изведнъж се свлече на най-близкия стол. Имаше от какво да му омекнат краката! Както и да погледне човек положението, ако собственикът е този, който получава доход, Атлантик Сити отново бе сменил притежателите си!
ПЕРСОНАЛЪТ БЕ ПРЕВЗЕЛ ЦЯЛАТА КОРПОРАЦИЯ!
Мейми продължи.
— Но искам да чуя мнението ти по един особено важен въпрос.
— Какъв? — безсилно прошепна Хелър.
Мейми заговори по-ласкаво.
— Как мислиш, дали мога да сложа светлинни реклами с името си на всяко казино-хотел? Ама да са от най-големите — „Мейми Буумп, президент и главен мениджър“. Според тебе как ще го приемат хората?
Хелър едва чуто отговори:
— Ще бъде чудесно.
След малко погледна графиня Крек.
— Скъпа, май е време да се прибираме в Ню Йорк.
Ох, как се давих от смях! Опитът на Хелър да отърве Изи от дългове не постигна нищо! Само добави нови неприятности към досегашните. А отгоре на всичко сега беше обезсърчен и с много ниско самочувствие.