Е, имаше логика в думите му. Но пилотите-убийци и антиманкосите едва ли бяха склонни да погледнат на инцидента през неговите очи.
— Значи си му дал някакви книги, от които му е хрумнало да прави такива неща? — изръмжа един от пилотите.
Стори ми се по-благоразумно да отклоня разговора в друга посока.
— Ако го свалим долу, той ще ви обясни, че само е искал да се поупражнява.
Хвърлиха се вкупом към мен. Притиснах гръб в стената и измъкнах бластер от джоба си.
— Вижте какво — казах им, — защо не отидем някъде да обсъдим това. Ще го накарам да слезе и ще поговорим като възпитани хора.
Те изгледаха преценяващо 800-киловолтовия бластер. Вдигнаха глави към Кроуб.
— По-късно — изръмжа един пилот.
Махнаха се и оставиха мен и Фахт Бей да се оправяме с Кроуб. Креснах му:
— Сега можеш да слезеш.
— Не мога. Ще падна.
— Ще разпънем спасителна мрежа! — обещах аз. — Дръж се здраво.
Работниците от хангара никакви не се виждаха по време на разгорещения спор. Фахт Бей ги измъкна от укритията им и ги накара да разпънат мрежата под Кроуб.
— Сега скачай! — креснах му.
— Ръцете ми не искат да се пуснат! — изврещя той.
Казах на Фахт Бей и работниците да почакат. Върнах се по тунела и прерових сандъка си за оръжия. Избрах иглена зашеметяваща пушка и пак слязох в хангара.
Фахт Бей я погледна само за миг.
— Недей да стреляш тук! Ще засегнеш кутията, за която се държи.
Изрекох ледено:
— Значи се съмняваш в стрелковите ми умения. С това мога да сваля от клона пойна птичка поне от половин миля. Как няма да уцеля Кроуб от някакви си петдесетина фута?
Нагласих пушката на най-ниска интензивност на лъча. Работниците притиснаха длани към ушите си. Фахт Бей избяга чак в своя кабинет и надникна оттам.
Подпрях се на коляно и притиснах приклада към рамото си.
Прицелих се безпогрешно. Точно в дясната ръка на Кроуб, сграбчила кутията на противоземетръсното устройство.
Натиснах спусъка!
ТРЯС!
Кутията избухна!
Кроуб падна!
След него паднаха и десетина тона скални отломъци!
Вихрушки от дим и прах запълниха мрачния хангар.
Фахт Бей трескаво натисна бутона за обща тревога.
ОГЛУШИТЕЛНО!
От всички кътчета на базата хората се втурнаха към бойните си позиции.
Фахт Бей бързо ги организира за спешна ремонтно-спасителна операция.
Заеха се да изровят работниците изпод камъните.
Откриха Кроуб омотан в мрежата, където се бе приземил невредим само за да бъде затрупан от последвалите го парчетии.
Явно електронната кутия бе дала на късо и лъчите престанаха да крепят стените, които предпазваха от честите земетресения в района.
Тълпата наоколо вдигаше врява за нищо. Стените на хангара бяха невредими, ако не броим няколко дупки, широки не повече от един ярд. Нямаше повредено имущество, освен една спасителна мрежа. Дори нямаше убити — само два-три спукани черепа, а Прахд можеше веднага да ги закърпи.
Но всеки ме пронизваше с напълно незаслужен зъл поглед.
Открих причината за злополуката. Батерията на иглената зашеметяваща пушка не бе презареждана от две години и лъчът не стигна до целта. Значи нямаше никакви съмнения, че боравя добре с оръжие. Но никой не искаше да ме изслуша.
Държаха се твърде неблагодарно. Нали в края на краищата свалих Кроуб от стената. Дори Бъгс Бъни не би се справил но-добре.
Глава трета
След като някои забележки ми подсказаха, че само се пречкам на аварийната бригада, аз се оттеглих в стаята си. Те трябваше да откарат ранените в болницата и бързо да възстановят противоземетръсното устройство, а имаха доста да разчистват. В края на краищата, нали бяха професионалисти, а аз бях над тези житейски дреболии.
И така, тъкмо се наслаждавах на вечерята си — пиле, сварено по кавказки, със сос от стрити лешници и червен пипер, поднесено от малко по-набита, но послушна прислуга. С присъщото си нахалство Фахт Бей ми се обади точно в този момент.
— Готови са да се срещнат с тебе.
— Някой друг път — отвърнах аз.
— Тогава ще гласувам да пъхнем доктор Кроуб в дезинтегратора за боклук.