В самия край на коридора с килиите имаше голямо помещение, което досега не бе използвано за нищо. Пред вратата за килията щяха да монтират лист от взривоустойчива стомана, вкаран дълбоко в стените. Щеше да има куршумоустойчива шпионка. Вратата на новата преграда щеше да се отваря само със сложен код.
След това бяха нормалните решетки и вратата в тях.
Между тези две непреодолими прегради щяха да монтират лъчева алармена система, която при проникване щеше да проглуши цялата база.
Съществуваше и възможността Кроуб да измами някой от стражите, както вече бе сторил. Значи трябваше да премахна необходимостта стражите да влизат при него. Първо щяха да пробият нова вентилационна шахта право нагоре, с маскиран отвор в склона на скалата.
Но Кроуб току-виж опитал да се изкатери по нея. Затова вътре щяха да поставят нагъсто шипове, които да откажат и смелчак. Освен това щяха да заложат експлозиви с кръстосани жици, свързани към детонаторите. Всеки опит за изпълзяване нагоре би завършил с няколко опушени мръвки в шахтата. Освен това режещи лъчи щяха да пресичат входния и изходния отвор. По този начин осигурявах въздух на Кроуб.
После идваше проблемът с храната му. Измислих устройство, преминаващо през лабиринт с петнадесет завоя. Поднос с антигравитация щеше да се рее през лабиринта, препречен от петнадесет плъзгащи се вратички. Всяка вратичка щеше да бъде оборудвана с детектор за живи същества и ако някой опиташе да се промуши през лабиринта, вратичките нямаше да се отворят.
Дотук добре.
Осветлението нямаше да бъде свързано с основните системи на базата. Щеше да бъде захранвано от независими слънчеви батерии до отвора на шахтата.
Стигаме до самата килия. Беше доста обширна, предназначена за десетина затворника. Щяха да махнат каменните нарове. Исках да принудя Кроуб да учи езика, затова щях да ги заместя с маса и рафтове за книги.
Хигиенните навици на Кроуб ми вдъхваха ужас, затова изобретих пръскачки и отточни канали, които можех да включа с едно натискане на бутон, като само рафтовете щяха да бъдат покривани от автоматични щитове.
Докато чертаех, предвидих и тоалетна с течаща вода, но се усъмних дали Кроуб щеше някога да я използва. Обаче не му оставях поводи да се оплаче, че не съм му осигурил удобства.
Добавих и легло. То беше наистина съвършено. Ако Кроуб се превъзбуди и започне да буйства в килията, още щом легне след това, ще бъде прикован към леглото със скоби, за да влезе някой и го упои.
Както вече отбелязах, създадох шедьовър. Огледах чертежа с гордост.
— Че за това нещо ще ни трябва цяла седмица — промърмори строителният техник.
Примигнах. Какво да правя Кроуб цяла седмица?
Но душа не ми даваше да променя и една линия от чертежа.
— Четири дни — отсякох аз.
— Четири дни и сто хиляди лири отгоре — заяви техникът.
Изпъшках. Не, нямаше как да променя чертежа. Беше прекалено хубав. Е, защо ли да ми пука от дребни разходи. Винаги мога да изтегля още пари.
— Добре — съгласих се. — Но започвайте работа незабавно.
Завлякох Кроуб в една от многото празни килии. Качих го на нара. Приготвих оръжията си за стрелба.
И сред стърженето на бургиите и дрънченето на метал в края на коридора, останах там цели четири дни, за да пазя Кроуб.
О, колко е тежък дългът на офицера от Апарата!
И през цялото време той лежеше във въжения пашкул и ме гледаше свирепо.
Глава четвърта
С най-искрена радост платих на техника остатъка от парите. Едва ли не весело се разделих с тези стотици хиляди лири.
Четири дни срещу тези пронизващи очички ми дойдоха много.
Накарах четирима стражи с бластерни пушки да застанат над вързания доктор Кроуб и бързо се захванах с неотложната работа.
За да не се занимавам с него засега, отмъкнах огромен сандък с аварийни космонавтски дажби и го зарязах в средата на килията.
Пак прегледах апаратурата, с която Кроуб трябваше да научи английски. И идиот би могъл да борави с нея. Подредих всичко на масата.
Както и първия път, зачудих се дали не му липсваха стимули за изучаване на езика. Бе проявил интерес към първите два текста, които му дадох. Затова изрових всичко по психология и психиатрия, което можех да отделя. Бяха доста сочни книжки. Сред тях беше и „Правителствена психология“, в която се обясняваше, че човек е толкова мръсно, вонящо, „бибипано“ животно, затънало безнадеждно в подсъзнателните си страсти, че може да бъде управляван само с полицейски палки — по всеки повод. После „Ирационална психиатрия“ — как да лекуваме хората окончателно, като ги изтребваме. „Психология на жената“ — как да подмамите жена си или любовницата си в леглото на своя най-добър приятел. „Детска психология“ — всички похвати за превръщането на децата в извратени твари. „Кушетката на психоаналитика“ — седемдесет и седем необичайни техники за секс с животни. „Психиатрична неврохирургия“ — как се премахва всяка мозъчна функция. И разбира се, „Психиатрична кухня“ — какво да правим с хората, след като са обработени до загуба на разума. Беше одобрена от Министерството на прехраната и наркотиците. Включих още много важни текстове, до един общоприети в тези две професии. Задължително щяха да събудят любопитството на Кроуб. Щеше да чете на английски като луд.