Един водач на камили доближи колата. Видя я как се клати.
Мушна главата си през прозореца.
— О, Аллах! — възкликна той.
Усетих, че нещо не беше наред. Лампата в кабината още светеше. Свирепо ударих бутона. Лампата угасна.
А водачът на камили вдигна фенера си и кабината пак се освети.
Докопах булото на жената и го запратих в лицето му.
Пак се върнах към заниманията си.
През скърцането на ресорите дочувах разговор навън.
И те да вървят по дяволите.
— О, АЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛААААААААААААААХ! — извика жената.
Беше тъмно и тихо.
Навън май нещо подрънкваше.
Надникнах през прозореца.
Там стояха магаре и три камили. Подрънкваха хамутите им, докато животните предъвкваха воала на жената. Съвсем друг водач на камили се опитваше да им го отнеме. Накрая успя, пъхна го под мишница и се отдалечи.
Магарето и трите камили се мъчеха едновременно да напъхат муцуни в кабината.
Твърде уморен бях, за да се боря с тях. Преметнах се на предната седалка и излязох през вратата от другата страна. Не си бях стегнал колана на панталона и се препънах в крачолите.
Затътрих се около колата и направих голямо, усилие, за да прогоня зяпачите. Те не ми обърнаха внимание. Свих рамене. Нека тези твари си задоволяват воайорските страсти. Беше великолепно преживяване.
Терс изникна отнякъде и даде воля на злия си кикот.
Но дори това не ме смути.
Терс видя спадналата гума и я напомпа.
Настани се на шофьорската седалка, пак се изсмя гадно и подкара.
Виждах как осветената от луната жена се взираше в мен през задното стъкло. Гледаше много умолително.
Аха, казах си тържествуващо, ето това е НАИСТИНА задоволена жена!
Въпреки всички досадници, беше страхотна нощ!
Глава осма
Следващата нощ беше същата като тази. Отново закъснение с половин час. Но момичето беше малко по-пълно и по-възрастно. Обаче ми се стори странно уморена и отпусната.
Керваните минаваха още по-нагъсто и интересът им към колата беше още по-голям, но аз не позволявах на дреболиите да ме отвличат. Аз съм от хората, които неотклонно вървят към целта, независимо от нищожните неприятности, и постигат желаното.
Единствената съществена разлика между първата и втората нощ беше, че едно магаре промуши глава през отворения за проветряване прозорец и ме ухапа. Отървах се от него с юмрук но носа.
Но накрая Терс откара втората жена, която ме гледаше в захлас през задното стъкло и ме умоляваше за нещо и с очи, и с ръце. Чувствах се много мъжествен!
На третата нощ се появи нещо друго. Неколцина водачи на камили си бяха наклали огън до колата и седяха в кръг. Червеният орел и името ми изпъкваха съвсем ясно в променливите отблясъци от пламъците.
Вместо да надуе клаксона, Ахмед дойде при мен.
— Първо трябва да се отърва от тях — заяви ми веднага. — Дай ми малко лири и не излизай от двора на вилата. Нали тези твои срещи са тайна, не бива да те виждат.
Направих каквото ми каза. Но мина прекалено много време — още половин час. Все пак звукът на клаксона отекна в тъмнината. Втурнах се натам.
От огъня бяха останали само няколко въгленчета.
— Защо се забави? — сърдито попитах аз. — Камиларите отдавна са си отишли!
— Заради момичето — оправда се Ахмед. — Тази особено държи на честта си. Страхува се за доброто си име. Когато пристигнахме и тя видя водачите на камили около огъня, направо припадна. Едва сега я свестихме!
Горях от желание да се заема със съществената част от нощта и просто се хвърлих в колата. Но те май не бяха постигнали особен успех в свестяването й. Още беше в безсъзнание.
Махнах булото от лицето й. Третата беше по-мургава. Стори ми се твърде млада. Забелязах стичащите се от очите й сълзи.
Веднага разбрах причината за състоянието й. Напрежението на очакването я бе изтощило.
Е, аз пък нямаше да чакам!
Колата се заклати.
— О, Аллах! — изхлипа момичето.
След малко дочух злия кикот. Видях, че Терс се подпираше на едно дърво и гледаше към пътя.
Един от керваните препусна от уплаха, когато момичето закрещя:
— О, АЛЛЛЛЛЛААААААХ!
След малко надникнах през прозореца на колата — Терс подкарваше някакви камили и магарета към колата!