— Махни ги! — ревнах насреща му. — Остави ме да се съсредоточа!
— Животните прикриват колата! — сопна се Терс. — Ахмед каза, че всичко трябвало да остане в тайна.
Пак се засмя неприятно.
Но въпреки камилите, нощната среща завърши задоволително.
И Терс веднага откара третото момиче, а лунната светлина ясно ми показваше умоляващия поглед на очите й.
Аз доволно си помислих, че явно ставам особено популярен сред жените тук! Всяка нощ същите погледи. Тези жени направо лудеят по мен!
Каква прекрасна идея бяха тези срещи в колата!
Цялата сутрин прекарах в чудесен унес без сънища. Събудих се за пищна закуска, поднесена от разтреперани слуги. Нямаше от какво да се оплача.
Тургут стоеше до вратата с тояга в ръце — за всеки случай, ако сервитьорът се умори да пълзи на колене. И точно той ми зададе стряскащ въпрос.
— О, господарю, и тази вечер ли ще бъде същото като вчера?
Тъкмо да му отговоря с „да“, но ми хрумна нещо стъписващо. Сигурно вече нямах пари!
Скочих и затичах към сейфа.
Ужасно! Разполагах с по-малко от два милиона лири!
Все едно, можех веднага да уредя това.
Нали бях богаташ и можех да си изтегля джобните пари за седмицата.
Облякох пурпурна копринена риза и въгленочер костюм с тънки пурпурни райета. Добавих и палтото от меча кожа с шапката от каракул. Щях да нося пари, затова взех от сандъка рязаната двуцевка и проверих дали е заредена.
Вече бяха съобщили на Терс. Моят „Даймлер-Бенц“ ме очакваше отвън със запален двигател.
Задната седалка бе почистена. Качих се в кабината. Той затвори вратата. Настани се зад волана и се ухили зловещо. Усетих леки тръпки.
Колата сякаш летеше над пътя. Разпръснахме керван камили, натоварени с опиум, а магарето отпред зарева гръмко. Прекрасен ден, макар и твърде мразовит. И незначителната случка го правеше напълно съвършен. Никой не можеше да се изпречи на тази огромна бронирана лимузина с орли по вратите.
Запушихме улицата пред клона на „Пиастра Банкасъ“ в Афийон и аз влязох.
Касиерът ме позна веднага. Извика мениджъра. Онзи ме покани в кабинета си и ме настани в кресло.
— Мудур Зенгин помоли да му се обадите в Истанбул, когато минете насам — съобщи той. — Ако желаете…
— Не искам да говоря със Зенгин — заявих аз. — Само си искам милионите лири за седмицата. Нали знаете, че не мога да пратя друг за тях. Само аз мога да ги взема.
— Моля ви — настоя той.
Почти веднага успя да се свърже с Мудур Зенгин — необичайно за Турция. Оставих пушката в креслото до себе си и взех подадената ми слушалка.
— Здрасти, Зенгин — казах. — Надявам се да няма увъртания за джобните ми нари.
— Няма — отрече той. — Поне в момента. Исках да те известя лично и поверително, че твоята наложница не се подчинява напълно на заповедите ти. Покупките от други места бяха прекратени, но все още получаваме сметки от „Бонбъкс Телър“ чрез кредитната карта на „Скуийза“. Току-що пристигна една за сто и осемдесет хиляди долара.
— Вижте датата — посъветвах го. — Според мен предшества деня, когато й съобщих заповедите си. Просто са закъснели с изпращането на сметката.
Да я „бибипам“ тази Крек!
— Имаш ли нещо против, ако се обадя по другия телефон на „Скуийза“? Не са посочили точната дата на покупката от магазина.
Давай, подканих го мислено. Онова вече е отдавна минало.
След малко той пак взе слушалката.
— Прав си за датата на тази сметка. Но те потвърдиха подозренията ми. Продължават да пристигат доста сметки. Вярно, за дребни суми. Но все пак ги има. Твоята наложница не се е подчинила на заповедите и продължава да прави поръчки по телефона с кредитната си карта.
Да я „бибипам“ сто пъти тази Крек!
— Искам да съм сигурен, че знаеш — продължи Зенгин. — Разбираш ли, това намалява възможностите да инвестирам парите, които ми остави и ако не бъде спряно, ще намалеят и седмичните ти джобни пари. Всъщност вече се налага да направим това. За да защитя твоя основен капитал, тази седмица мога да отпусна само осем милиона лири. Разбира се, освен ако решиш да дойдете тук и ми дадеш още пари за инвестиране, но не те съветвам.
— Да я „бибипам“ хиляда пъти тази Крек! — неволно изрекох на глас.