— Моля? — учуди се Зенгин.
— Само се ядосвам на наложницата — обясних му.
— Е, съветвам те да й дадеш добър урок — каза той.
Не можех. Ако пък отида в Истанбул да извадя още един сертификат от сейфа, ще пропусна поредната нощ на блаженство. В главата ми вече се мяркаха видения как Зенгин лека полека ме принуждава да изпразня скъпоценната си кутия от сейфа.
— Добре, нека бъдат осем милиона — изръмжах в слушалката.
Подадох я на мениджъра.
Прибрах се у дома с по-малка купчина лири. Сложих ги в личния си сейф. Стигаха само за четири дни.
Опитах се да вразумя таксиметровия шофьор, когато пристигна вечерта.
— Трябва да се пазариш за по-ниска цена! — скарах му се.
А той стоеше и ме гледаше преценяващо.
— Шефе, уверен съм, че няма от какво да се оплачеш. Само защото ти доставям най-качествената стока. — Той поклати глава. — Не, не мога да поевтинявам удоволствието ти.
— Слушай какво ще ти кажа. Първите три момичета просто пощуряха по мен. Зяпаха през задното стъкло, когато Терс ги откарваше. Защо не убедиш някоя от тях да дойде пак?
— Уви — въздъхна той. — Този прощален поглед е израз на отчаяние, че никога повече няма да се срещнете. Отведохме ги в домовете им. Вече разполагат със зестрата си. И знам без никакво съмнение, че нямаш намерение да се жениш за някоя от тях.
От самото подхвърляне за брак ме поби ледена тръпка. Само като чуех тази дума и не можех да овладея ужаса си.
— Знаеш ли, първото момиче се омъжи днес. За чудесен младеж. А второто момиче ще замине при любимия си, който е гастарбайтер в Германия. Ето с какво си имаме работа — те са вече обвързани с дадени обещания. Само такива момичета мога да ти водя. Обаче може би ще трябва да разредим срещите до една на седмица…
— Не! — креснах. — Никога! Ето ти двата милиона за тази вечер. Обаче ми доведи момиче, което да не е толкова уморено. Първия път не става добре. След това потръгва, но ги искам по-свежи.
Неговият „Ситроен“ отпраши по пътя сред гъст черен дим от ауспуха.
И тази нощ, отново под кедъра, бях с момиче, което имаше тъмни бадемови очи. В началото също показа умора, но постепенно се разпали и опита да ми издере очите. Крещеше „Аллах!“ толкова силно, че към края на нощта едва чувах злия кикот на стареца.
Така минаваха нощ след нощ. Жена след жена. Всички с половин час закъснение. Всички различни. Всички уморени в началото. Всички се опитваха да ме хапят и драскат след това. Всички скоро закрещяваха „Аллах!“. И всички ме гледаха умолително на прощаване.
Отиванията ми в банката зачестяваха по принуда. Седмичната ми издръжка спадна първо на шест, после на четири милиона лири. Накрая се отбивах в банката всеки ден.
— Гризеш си капитала като дървесен червей — увещаваше ме Мудур Зенгин. — Харчиш по четиринадесет милиона всяка седмица, а от местния клон ми съобщават, че имаш големи разходи за бензин, трябва да си плащаш и обичайните сметки. А онази твоя наложница все купува цветя и билети за театър в Ню Йорк. Би трябвало да я набиеш с камшик!
О, Богове, нима бих посмял да посегна с камшик на графиня Крек!
— Остави ме да си ям капитала, да го „бибипам“ — отвърнах му. — Трябва всяка нощ да имам по два милиона лири!
— Тогава като твой банкер — заяви той, — съветвам те да дойдеш в Истанбул и да отвориш онази кутия. Ако ми дадеш още един милион долара, ще ти осигуря искания от тебе доход и така няма да намаляваш капитала си, което според мен е връх на глупостта.
— Нямам време! — отсякох.
Той затвори.
Така минаваха дните ми, а колко прекрасни бяха нощите! Всеки път нова жена! Пълни и слаби, високи и ниски. Отначало всяка беше вяла, но скоро се разгорещяваше като побесняла. Все викаха „О, Аллах!“. И никакви любопитни животни не успяваха да ме разсеят.
И всяка нощ си тръгваха с умоляващ поглед под зловещия кикот на Терс.
Не усещах как отлиташе времето, докато веднъж забелязах цъфнала пъпка на един храст. Нима пролетта наближаваше?
Но не и за мен. Отведнъж, без никакво предупреждение моите прекрасни сънища се превърнаха в кошмари, целият ни живот се оплете ужасно. Сякаш гледах забавени кадри от мъчителното разпадане на сграда.
Съдбата само си бе поиграла с мен. И с цялата планета.
Част четиридесета
Глава първа