Беше малко след обяд. Нямах какво да правя. Помотах се из моята тайна стая. Хрумна ми прищявката да се насладя на страданията на онези, които скоро щяха да умрат на арената — каквато съдба сполетявала римските гладиатори.
Махнах няколко паяжини от одеялото, покриващо наблюдателните екрани и дори смачках два-три паяка. Дръпнах одеялото и се настаних пред екраните.
За миг си помислих, че поради повреда на апаратурата гледам не каквото ми беше нужно. Беше огромна зала. Хора тичаха из нея като побъркани. Това се виждаше на екрана на Хелър. Сигурно се намираше в някоя непозната за мен сграда. На неговия етаж в Емпайър Стейт Билдинг никога нямаше такова оживление. Но не, все пак беше техният офис. Наблизо се виждаше табела — „Чудесен нефт за Майса-бонго. Главен офис“.
Какво ставаше, по дяволите? Та нали дори не разполагаха с толкова служители.
Сега Хелър минаваше край „Комуникационна централа“. Беше претъпкана до тавана с шумни машини.
Спря го мъж с бели работни дрехи. На значката отпред бе написано „Нюйоркска телефонна компания. Началник на монтажния екип. Алф Ъндъруд“.
— Ей ти — каза мъжът на Хелър, — мязаш ми на шеф. Имаме поръчка да включим още три линии оттук до „Крайстър Билдинг“. Ама не знам къде искате да монтираме превключвателното табло.
Хелър огледа комуникационната централа. Богове, до всяка машина като луд се трудеше оператор. Хелър посочи младежа при машината в дъното.
— Говорете с него. Ако не може да ви каже, отидете при мистър Епщайн в „Мултинешънъл“, по третия коридор надясно.
Хелър продължи напред. Пробиваше си път в плътен поток от чиновници и посетители. Стигна до вратата на „Мултинешънъл“ с нейната емблема — анархистка бомба.
Толкова хора влизаха и излизаха на бегом, че той спря. Накрая се нареди в опашката на хората, искащи да влязат.
Май щеше да му трябва доста време, затова се прехвърлих към екрана на Крек. Тя беше на друго място. Приличаше ми на Пето авеню. Вървеше и зяпаше по витрините. Вниманието ми се изостри в миг. Сигурно отиваше да си купи нещо — при това с моята кредитна карта от „Скуийза“. Сцената ми предвещаваше такива мъчения, че всъщност не исках да гледам. Но не можех да откъсна очи от екрана.
Подмина „Тифани“ само с небрежен поглед и аз си отдъхнах. Но тя внимателно се взираше в номерата по тази страна на улицата и пулсът ми се ускори. Видя нещо по-нататък. Внушителен транспарант във витрина.
ГОЛЕМИ НАМАЛЕНИЯ СЛЕДСЕЗОННА РАЗПРОДАЖБА
Във витрината бяха изложени облекла от КОЖИ!
А навътре личаха дълги рафтове с все същото.
Крек влезе. Един продавач веднага притича.
— Чудя се — подхвана графинята, — дали имате нещо подходящо за космическо пътешествие.
Кръвта ми нахлу в главата! Думите й означаваха едно-единствено нещо — вече се подготвяше за завръщане у дома! Ами ако са постигнали ужасяващ напредък!
— За космическо пътешествие ли, госпожо?
— Да. Нещо меко, топло и удобно, което да нося вместо скафандър.
— О, съжалявам, госпожо… — започна продавачът.
Към тях се бе присъединил висок мъж със строг костюм.
— Бийвъртейл, викат те на телефона — остро прекъсна той продавача. — Госпожо, неволно чух какво търсите. Бийвъртейл е отскоро тук, докараха го с последната пратка кожи от Канада. Не е могъл да разбере, че работите в НАСА. Случайно имаме в магазина един чудесен цял костюм от норка, който идеално подхожда на изискванията ви. Моля ви, оттук.
Бързо се прехвърлих към другия екран. Току-виж Хелър вече печели достатъчно пари за прищевки като гащеризони от норка. Та такава измишльотина сигурно е страхотно скъпа! Имах опит!
Тъкмо тогава Изи забеляза чакащия на опашката Хелър. Скочи, натика в креслото си млад служител, за да се занимава с посетителите, после издърпа Хелър и го набута в залата.
— Ох, мистър Джет. Моля за извинение, но съм толкова некадърен, че дори не ви забелязах навреме.
Хелър го поведе към едно свободно ъгълче в залата. Носеше изписан лист и докато го показваше на Изи, сниши глас като заговорник.
— Това са брокерските ти поръчки за днес. Продай мартенските договори за пшеницата. Утре при отварянето на стоковата борса в Чикаго ще паднат с десет цента на бушел. Също при отварянето на пазарите утре, продай хиляда фючърси за царевица, защото преди затварянето ще падне с тридесет цента. Още днес се отърви от целия добитък — утре няма да струва и колкото копитата си. Сега преминаваме към Нюйоркската борса. Купи злато при отварянето и обяви продажба при цена 869.15 долара за унция. Такава ще бъде утре в три и половина следобед. Днес продай целия памук, който имаме, защото цената се покачва.