Схвана ли?
— Един момент — помоли Изи.
С трескав вик призова един от чиновниците и го накара да отнесе списъка незабавно на брокерите. Погледна Хелър.
— Мистър Джет, не зная как правите тези списъци. Сигурно дори кравите на път за кланицата ви нашепват тайни, а би трябвало да познавате и председателя на Федералния резерв. Ой, ой! Какви списъци! Не се провалихте нито веднъж за тридесет дни търговия! Знаете точно какъв ще бъде пазарът след два, след двадесет и четири, след тридесет и шест часа! Продавате, купувате. И винаги печелите!
— Опитвам се да изкарам няколко милиарда — обясни Хелър. — Нужни са ни за инсталацията по изхвърляне на спори в атмосферата. Нужни са ни да си върнем „Крайстър“ от Данъчната служба и правителството. А ти имаш нужда от тях, за да осъществиш плана си за завладяване на света чрез корпорации.
— Да, да. Зная, а и вече имаме половин милиард. Но аз съм уплашен до смърт. Купуваме твърде значителни количества. Ако веднъж сбъркаме, ще ни изтрият от лицето на земята. Всяка нощ сънувам кошмари, че това ще се превърне в поредния Атлантик Сити!
Ох, как се надявах да стане така! Вече настръхвах! Значи половин милиард? Та това беше два пъти повече от моите пари! А парите са власт и ако натрупаше достатъчно, Хелър щеше да успее! И всичко това ме е връхлитало като лавина по планински склон, докато съм се забавлявал най-безгрижно.
— Успокой се, Изи — каза Хелър. — Успокой се. Ела с мен. И без това се канех да ти покажа нещо, защото не мога да стоя тук през цялото време и ти трябва да знаеш как да се оправяш.
Минаха през гъмжилото от заети хора. Хелър спря пред врата без табела и извади ключ от джоба си.
— Това е допълнителният кабинет, който те помолих да ми осигуриш преди месец. Виж какво, не започвай да ми мърмориш, че съм съсипал обзавеждането или нещо подобно, защото мога да запълня дупките в стените и пода и никой нищо няма да забележи.
Помещението наистина ми се стори твърде обширно — Хелър бе махнал преградите, служили преди да разделят бюрата на чиновниците. Бяха струпани до една стена.
Огромна, дълга дъска покриваше изцяло отсрещната стена. Бели линии я разделяха на колони. Над тях бе написано „Пшеница“, „Царевица“, „Соя“, „Добитък“ и така нататък, и така нататък — всички стоки, които се търгуваха с фючърси на борсите. Във всяка колона бяха едро изписани числа. Вляво имаше колона с дните и месеците на контрактите.
До стената вдясно бяха наредени телетайпни машини, които бълваха лентите си.
Цяло бюро бе затрупано с вестници.
Пред стената срещу огромната дъска бе поставено някакво устройство като че вкарано под стоманена броня. Вратичката отзад бе заключена с катинар. Хелър го махна.
Времевата камера!
Хелър прилепи око до окуляра и завъртя един регулатор отстрани. Не различавах появяващите се числа, но той сякаш виждаше какво да изпише на дъската за следващите тридесет часа. Поне индикаторът вдясно показваше това време.
— Изи, — каза Хелър, — това е строго секретно. Обществеността не бива да се добере до този прибор. Това е навигационна времева камера.
— Какво?
— Тя разчита бъдещето — обясни Хелър. — Чуй ме добре — ако всеки ден нанасяш новите данни на тази дъска, приборът ти показва бъдещите им стойности. Можеш да видиш какви ще бъдат днес следобед или утре в определен час. Камерата ти показва какви ще бъдат числата, изписани на дъската в близкото бъдеще.
— Магия! — със страх в гласа промълви Изи. — Божествено озарение! Ой!
— Не, не — успокои го Хелър. — Това е само машина, изобретение. Погледни през окуляра.
— Никога! — отсече Изи. — Черна магия! Некромантика! Моята майка никога не би ми простила. А моят равин ще изпадне в шок! Ще ме изпъди от еврейската общност! Човек никога не бива да се занимава с магии! Мойсей ще се завърти в гроба си толкова бързо, че ще избие масло от Червено море!
— Изи, — търпеливо заговори Хелър, — това няма нищо общо с магиите. Просто трябва да разбереш, че времето е главният фактор в тази вселена и то оформя разположението на материята в пространството. А машината използва най-обикновения принцип на обратната връзка.