— Длъжен си да ми помогнеш — заявих.
— А, такъв ден едва ли ще настъпи — усъмни се той.
— Не, не ме разбра. Това засяга сигурността в базата. Трябва да прехвърля доктор Кроуб в Ню Йорк.
— Искаш да кажеш, че ще се махне от базата?
— Да.
— И никога няма да се върне?
— Да.
— Ще ти помогна с всичко, което е необходимо.
Веднага уредихме подробностите. Кроуб щеше да бъде изпратен, опакован в ограничител „Занко“ — много прилича на използваните тук усмирителни ризи, но вместо връзки има магнитни ключалки. Двама стражи в цивилни дрехи щяха да го придружат до местоназначението. Те щяха да разполагат с двустранна радиовръзка с базата, за да ни известят, ако той се освободи или нещо друго се обърка.
Докато Фахт Бей викаше хора и издаваше заповеди, аз се върнах в килията.
Прахд работеше усърдно. Възползва се от един белег на лицето на доктора, за да прикрие имплантираните устройства.
Огледах рафтовете в килията. Да, докторът бе използвал учебните записи по английски език. И най-вече текстовете по психология и психиатрия. Значи отново съм познал! Увлякъл се е по тези науки!
И от това ми хрумна най-великолепната идея. Отидох в отдела за фалшиви документи.
Като използвахме бланки на „И. Г. Барбен“ за техни наркокуриери, направихме му паспорт на името „Фитъс П. Кроуб, доктор на медицинските науки“. Съчинихме му и прекрасно свидетелство за научната титла, уж издадено от Виенския психиатричен институт. Други попълнени бланки удостоверяваха, че е завършил в Полша Народния медицински институт със специалност неврохирургия. Дадохме му и почетно членство в британската Кралска медицинска асоциация.
Това беше гениално хрумване — та можех ли да съм сигурен, че въобще говори правилен английски. А така чудатият му акцент щеше да бъде обяснен, нали е учил и работил в различни страни. Пък и психиатрите винаги говорят особено, май никой обикновен човек не успява да разбере приказките им. Наистина гениално.
Нямаше време за размотаване. Исках да пратя Кроуб със сутрешния самолет, независимо от всичко. Хелър се бе развилнял! Но Кроуб щеше да го довърши!
Припомних си ясно деня, когато на Кроуб му потекоха лигите само от идеята да поскъси крайниците на Хелър.
Сега на Хелър лошо му се пишеше!
Глава трета
Седнах пред екрана в напрегнато очакване.
Всичко вървеше по план.
На летището в Афийон дадох последни напътствия на Кроуб.
— Веднъж ми каза, че искаш да отрежеш малко от костите на един мъж — напомних му. — Беше твърде висок, сещаш ли се?
— Чудна работа — изрече Кроуб. — Мога да гледам право през тебе с лявото си око. Нещо сте ми бърникали в зрителния нерв.
— Да, да — потвърдих нетърпеливо. — Слушай ме внимателно. Графиня Крек не бива да научи с каква цел си там. Ще й кажеш, че трябва да помогнеш на онзи мъж в създаването на определен вид спори. Но щом го докопаш насаме, започвай да се занимаваш с костите му.
— Ха, виждам онова момиче, все едно е без дрехи — сподели Кроуб. — Хубави цици има. Лесно мога да ги променя, за да пускат сперма вместо мляко.
— Внимавай като ти говоря — сгълчах го. — Онзи тип привлича прекалено внимание към себе си, защото е твърде висок. Трябва да го скъсиш.
— А от друга страна — продължаваше да бърбори докторът, — ще бъде по-интересно, ако превърна нейния език в пенис. Това ще я излекува от завистта й към мъжете.
— Ти чуваш ли ме изобщо? — изръмжах гневно.
— Съвсем ясно — потвърди той. — Стомашните ти шумове ми подсказват, че имаш желание да обладаеш жена. Не би ли се задоволил с някое момченце? Ще го попроменя отзад, за да прилича на козле.
— Длъжен си да следваш инструкциите ми! — натъртих заплашително.
— О, точно такива са и намеренията ми — каза Кроуб, докато опитваше да се почеше в ограничителя. — Психиатрията е чудесна наука.
Не можех да не се съглася.
Наблюдателният екран към този комплект следящи устройства имаше долу и указател на емоциите, изпитвани от обекта. Обаче трудно се ориентирах къде бяха Кроуб и стражите, защото самият екран ми показваше единствено онова, което виждаше окото, проникващо през предметите.
Ако шпионин бъде снабден с такова устройство, той може да разчита писмата в запечатани пликове, да научава дори заключени в сейф кодове. Но доктор Кроуб използваше предимствата му за други занимания.