Съсредоточи погледа си, за да проникне през дрехите на всяка стюардеса. Долу на екрана се изписа:
НЕУДОВЛЕТВОРЕНИЕ
Предполагам, че когато са проектирали това устройство, искали са ръководителят на шпионина да знае реакциите му на вражеските намерения. Запитах се дали поради някаква повреда устройството е започнало да регистрира само „неудовлетворение“. Как е възможно някой да съблече с поглед стюардеса и да не се радва на гледката? Аз поне знам, че доста неспокойно ги наблюдавах как бързат голи между креслата в самолета.
Но когато в Истанбул се прехвърлиха в друг самолет, настъпи промяна. От другата страна на пътеката седеше един дебелак и Кроуб се зае да оглежда мозъка му през кожата и черепа. Доста странна гледка на моя екран!
Кроуб сякаш обмисляше как би могъл да си поиграе с този мозък. Светнаха други думи:
ВЪЗБУДА
ВЪОДУШЕВЛЕНИЕ
Бях доволен, че и допълнителното устройство работеше добре. Излязох от тайната стая, за да закуся.
Нещо друго будеше у мен леко безпокойство. Предишната вечер бях пропуснал срещата си с поредната жена (което показва колко посветени на дълга си са офицерите от Апарата), обаче на сутринта не получих известие от Ахмед как се е справил с положението.
Накарах Мюсеф да отиде при Терс и да го попита.
След малко се върна.
— Терс разправя, че снощи Ахмед не е идвал.
— Кажи на Терс да се обади и да предаде на Ахмед, че тази вечер трябва непременно да се появи.
— Да, ама на Терс не му се вярвало Ахмед да дойде.
— Защо?
— Терс само се хили тъпо и нищо не казва — обясни Мюсеф.
Вярно беше. Опитах да се обадя на Ахмед по телефона. Никой не вдигна слушалката.
Е, може би вече трудно намираше нови жени. Сигурно това беше причината. Щях да поговоря с него по-късно.
Довърших си закуската и се върнах в тайната стая при екрана.
Не бива да пропусна нито миг след пристигането на Кроуб в Ню Йорк! Твърде висок беше залогът!
Придърпах и радиостанцията за връзка със стражите, готов да им дам допълнителни заповеди, ако се наложи.
Ако Кроуб се провали, крехката нишка на живота ми може да се скъса твърде скоро! Хелър НЕ БИВА да успее в мисията си!
Глава четвърта
В мрачния Ню Йорк беше ранно февруарско утро.
След няколко часа престой на летището в Париж, опънал докрай нервите ми, Кроуб най-после бе пристигнал.
Погледнах другите два екрана. Нямаше образ. Само звук на спокойно дишане. Аха! Хелър и Крек спяха дълбоко. Кроуб щеше да ги завари напълно неподготвени за опасността!
Двамата придружители го набутаха в един от асансьорите на Емпайър Стейт Билдинг. Стигнаха до нужния етаж. Фоайето беше празно и слабо осветено. Единият страж носеше голям сак с подръчни инструменти. Другият побърза да мине напред, за да разузнае. Явно откри търсената врата по коридора и се върна.
Избутаха Кроуб нататък. Преди последния завой извадиха бластерите си, освободиха Кроуб от ограничителя и докато единият застана на ъгъла да прикрива партньора си, другият заведе Кроуб до вратата с изрисуван реактивен самолет. Почука силно на вратата и отскочи назад.
Кроуб съсредоточи погледа си в самолета. После огледа стаята през вратата. Опита се да мине, без да натисне дръжката, блъсна чело във вратата и се дръпна. Като че се поколеба дали да не се махне, но очите му се приковаха в котарака. Животинчето спеше върху бюрото на Хелър, но сега се взираше във вратата, за да разбере какво беше това чукане и грохот. Кроуб явно не бе виждал котки. Изучаваше малкото зверче през вратата. На екрана се появи надпис:
ОЗАДАЧАВАНЕ
Още след първото чукане по вратата един от другите екрани светна. Не можах да различа чий, докато не погледнах буквата отстрани — К. Значи графинята се е събудила.
Включи слаба нощна лампа до леглото. Погледна електронния будилник — 5 часа и 39 минути. Извърна се към прозореца — сняг по перваза, а зад стъклото зеленикавата мътилка на града преди зазоряване.
Тя стана, обу чехли и се наметна с халат от червена коприна. Погледна Хелър. Той безметежно спеше с лице към стената.
Събитията не съвпадаха с плановете ми.