— О не, мили. Още е нощ. Легни си и поспи. Не обръщай внимание на приумиците ми.
Графиня Крек излезе, затвори вратата и се върна в стаята на секретарките. Пъхна листа в ръката на Кроуб.
— Сега ще почувстваш силно желание да създадеш спори, отговарящи на тези изисквания. И ще напишеш формулите за синтезирането им.
Тя придърпа масата пред него. Сложи бележник на нея. И пъхна молив в ръката на доктора.
Изпод шлема се чу мърморене. И после:
— Не си спомням.
А на екрана се изписа:
ОБЪРКВАНЕ
Графинята подхвърли микрофона на дланта си. После заговори в него.
— Ти отново си млад студент. Това е твоят последен изпит. Паднал ти се е въпросът как би синтезирал спорите, точно съответстващи на изискванията, посочени на този лист. Ако не ги напишеш пълно и вярно, ще се провалиш на изпита и повече никога няма да режеш и мъчиш хора.
Ах, тази лукава графиня Крек! Тя задейства основните инстинкти на доктора. И върна съзнанието му във време, когато е знаел всичко за целологията.
Кроуб веднага започна да пише. Запълни половината бележник. Графинята надникна и видя, че той посочваше известните щамове микроорганизми, които да бъдат кръстосани за получаване на новите спори.
Тя безшумно се измъкна и отиде при бюрото на Хелър. Намери книга за земните спори и я отнесе в стаята.
— Сега ще потърсиш в тази книга видовете, които написа.
Той се подчини, но много се бавеше. Знаех, че има затруднения. Тя го върна във време, когато не е подозирал за съществуването на английския език. Но книгата беше богато илюстрирана и той се възползва от това.
— Всички спори са включени в книгата — каза той.
— Сега ще напишеш процедурите за създаването на новите спори — заповяда графинята.
Кроуб веднага изпълни желанието й.
— Сега ще напишеш всичко останало, което човек трябва да знае, за да направи това.
Кроуб го написа. Свърши си работата.
Графинята го попита:
— Според тебе добре ли се представи на изпита?
— Няма никакво съмнение — заяви докторът.
— Чудесно. Значи с това приключихме. Сега ме слушай внимателно. Помниш мъжа, когото ти доведоха в лабораторията. В Спитеос. Русокос, със сини очи. От планетата Манко. Ако някога го видиш, ще изпаднеш в паника. Ще тичаш до пълна изнемога, за да се спасиш от него. Знаеш, че ако го докоснеш дори, от ушите ти ще изскочат пипала и ще те удушат. Само да допреш до него електрически скалпел и ще спреш да дишаш. Влезе ли ти това в главата?
— Да — отговори хипнотизираният Кроуб.
— Сега ще забравиш всичко, което се случи тук. Ще излезеш в офиса и ще застанеш до вратата към коридора. Там ще чакаш.
Тя прибра бележника и листа в джоба на халата си. Изключи шлема.
Кроуб стана. Гледаше я замаяно. На екрана се появи надпис:
СТРАХ
Излезе от стаята и застана до вратата към коридора.
Графинята отиде в „стаята за мислене“ и докосна рамото на Хелър.
— Мили, защо не станеш да изпиеш чаша кафе с мен?
Хелър веднага се надигна от леглото. Погледна я малко особено. Но се наметна с бяла хавлия.
Тя отвори вратата и двамата влязоха в офиса.
Там стоеше Кроуб.
Той видя Хелър.
И запищя!
Обърна се, рязко отвори вратата към коридора и побягна с всички сили!
Хелър се взря в графинята.
— Това беше доктор Кроуб. Защо пищи и бяга?
— Имаме нова Баварска ментова мока — съобщи му графинята.
— Но какво търсеше Кроуб тук? — настоя Хелър. — Защо избяга?
— А, Кроуб. Той само донесе тези формули за тебе. Не можел да остане. Имал важна среща.
Хелър се взря в отворената врата. Взе бележника и го прегледа набързо.
— Мила, ти май пак си скроила някакъв номер.
— Аз! Джетеро, как може!
Глава пета
Доктор Кроуб профуча край стражите с такава скорост, че не успяха да го сграбчат.