Май се налагаше бързо да измисля нещо. Бях на косъм от нарушение на Космическия кодекс. Той само трябваше да прочете етикета на радиостанцията:
ВОЛТАРИАНСКА КОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ
— Използвам апарата на мис Пийс — излъгах го. — И трябва да побързам, защото тук има цяла опашка. Вижте документите на доктор Кроуб. Сигурен съм, че ще намерите приложение на способностите му.
Медисън се настани зад бюрото си, остави радиостанцията настрана и протегна ръка за документите. Зачете се в тях.
За нещастие Кроуб се намеси. Пресегна се през бюрото и хвана Медисън за носа.
— Някока да фи е хрумфало, це бихте исглездал многу по-добре с цовка вместо нос? Ами висте си ръцете. Колко хубафи че бъдат с плафници на риба, вместо теси пръсти.
И светкавично в ръката му се появи електрически скалпел! Единият от стражите го хвана.
Медисън впи в доктора изумения си поглед. Веднага докопа слушалката на телефона. И трескаво започна да набира някакъв номер.
Усилих звука на екрана на Кроуб. Чух гласа в слушалката:
— Болница „Белвю“, Психиатрично отделение. Добро утро.
Напевен, приятен женски глас.
— Обажда се Уолтър Дж. Медисън от „Мес Стрийт“ 42. Веднага пратете тук линейка.
Старшият страж си прибра радиостанцията. Но не слушаше какво му говорех. Другият се мъчеше да издърпа Кроуб по-далече от бюрото и се опитваше да му изтръгне скалпела от ръката.
Медисън с треперещ пръст посочи вратата на кабинета си.
— Слезте долу да изчакате линейката!
Нищо не можех да направя.
Скоро с вой на сирени пристигна и линейката за смахнати от „Белвю“. Двама санитари с бели престилки изскочиха и сграбчиха Кроуб.
А стражите, да ги „бибипам“, им дадоха сака на Кроуб. Докторът беше вкаран в линейката.
С непоносимо самодоволен глас старшият страж ми каза:
— Е, офицер Грис, свършихме си работата.
— Бързо, бързо — разкрещях се. — Следвайте тази линейка. Трябва да го спасите.
— Офицер Грис, както вече ви съобщих, ние си свършихме работата. Тези санитари май си разбират занаята. Единият даже имаше палка. Предадохме доктора в сигурни ръце.
— ЧАКАЙТЕ!
— Ще оставя радиостанцията на агент Рат в местния офис. Ако искате да спорите, обърнете се към него. Ние се прибираме. Край на предаването.
Апаратът в моята стая замлъкна.
Аз седях натъжен.
Глава шеста
Принуден да преглътна горчивото поражение, излязох да се поразходя в двора. Денят беше леденостуден. Небето сивееше тежко над мен. Вятърът виеше в храстите като излязъл на лов вълк. Сякаш бе подгонил мен.
Видях Терс. Отидох при него и го попитах:
— Къде е таксиметровият шофьор?
Той се ухили мръснишки.
— Май отишъл да покаже на Утанч как кара нова кола.
— Каква нова кола?
— Пратили днес. „Мерцедес-Бенц“. Съвсем нова. Много хубава. Негов приятел продал на Утанч.
Намръщих се. Изведнъж се сетих, че през цялото това време Утанч не дойде да ме моли на колене за пари. А сега се е сдобила с нов „Мерцедес“! Та тези автомобили са дяволски скъпи! И откъде е взела пари? Пак ли кредитните карти? Обзе ме страшна ярост. Ще й дам да се разбере!
— Накъде тръгнаха? — троснато попитах Терс. — По кой път?
— Май към стопанството.
Пак този гаден кикот.
Метнах се към моята лимузина.
— Бързо ме откарай там! — заповядах на стареца.
В стопанството беше и официалният кабинет на Фахт Бей. Това да не е някакъв нов заговор срещу мен?
Понесохме се напред сред мощния тътен на двигателя. Оглеждах навсякъде, с надеждата да зърна Утанч и новата кола. Стигнахме до стопанството. Никъде никаква кола.
Бързо влязох в преддверието на кабинета. Тъкмо щях да прекрача прага. За щастие реакциите ми са много бързи. Фахт Бей май имаше сериозен разговор. Спрях. Няколко турски жени и мъже седяха в кабинета с гръб към мен.
Фахт Бей ме забеляза. С леко движение на китката ми показа да се махам. Веднага се прикрих.
В този миг една от жените се обърна към друга.
Бре! Дори през булото познах една от първите жени, с които имах нощна среща в колата!
Фахт Бей излезе от кабинета си и грижливо затвори вратата.