— На твое място точно сега не бих влязъл — рече той.
— Някакви неприятности ли? — попитах го.
— Още не знам. А бе, въобще не знам каква е цялата тая история. Преди около час тая твоя Утанч дойде да ми каже, че някакви хора искали да говорят с мен. Току-що влязоха.
— Но какво ти казаха? — умолително разпитвах аз.
— Само нещо бърборят за бременност. Ей, защо не наминеш по-късно, а? Може и да ми стане ясно дотогава.
— Бременност ли? Слушай, ако това е проблемът, може да се уреди. Нищо не им обещавай! Но може да се уреди!
Излетях навън. Скочих в колата.
— Открай ме в болницата!
Ако някоя от онези жени беше бременна, имаше си очевидно решение. Не напразно бях семеен „шпеонин“ на Роксентър. Щом има бременност, непременно трябва да има и аборт! И точно Прахд беше човекът, длъжен да се погрижи за това. Ще го накарам да направи аборт на жената и всичко ще бъде наред.
Нахълтах в болницата и се насочих право към кабинета на Прахд. Втурнах се вътре. Той най-спокойно си седеше зад бюрото.
— Бременност! — заявих му. — Трябва да оправиш проблема!
Младият доктор Прахд Битълстифендър ме погледна и тъжно промълви:
— Радвам се, че най-после дойдохте да си признаете.
— Не съм искал да стане така — оправдах се. — Обикновена случайност. Беше толкова прекрасна, че не можах да се въздържа.
— И не сте се погрижил за никакви предпазни мерки.
— Откъде да знам, че ще забременее от един път! Нейна работа е било да се предпази!
— Нима очаквате младо момиче да знае тези неща?
— Не е чак толкова млада! — възразих.
— Достатъчно млада е баща й да побеснее от яд! Ами че тя дори не е пълнолетна.
Разтърси ме ужасна мисъл.
— Ама ние за коя говорим?
— За сестра Билдирджин — заяви Прахд. — О, офицер Грис, само като си помисля, че сте развратил непълнолетно момиче, че зад гърба ми сте я изнасилил…
— Стига бе! — изревах насреща му. — Като ще говорим за сестра Билдирджин, да знаеш, че ТЯ ме изнасили!
— Току-що си признахте колко била прекрасна и как не сте устоял на изкушението!
— Не, не! Говорих ти за друга жена! — Виеше ми се свят. Но успях да се овладея. — Ей, ами че ти всяка нощ спиш със сестра Билдирджин!
— А, не — отряза ме Прахд. — Аз съм изключително внимателен в предпазните мерки. Нали не си мислите, че един квалифициран целолог би оставил такива неща на случайността, особено щом момичето е непълнолетно. Освен това вече направих необходимите тестове за генетичната структура на зародиша — също като при вдовицата Таил, детето е ваше без никакви съмнения. И сега ми казвате, че имало и някаква друга бременна жена! Офицер Грис, длъжен сте по-добре да контролирате нагона си! Не може да бесувате наоколо и да оставяте наляво и надясно бременни жени след себе си. И на нашата планета, и на тази!
— Изслушай ме — примолих се. — Като целолог за тебе е едно нищо да прекъснеш всички бременности. Повярвай ми, светът и без това е пренаселен. Само трябва да направиш няколко аборта и край на шумотевицата.
— Това не е край на шумотевицата, а на един живот — сериозно каза младият доктор Прахд. — Подтиквате ме към убийство. А дори вие, офицер Грис, не можете да ме принудите да извърша подобно нещо. За разлика от някои мои познати, аз имам свои разбирания за морала, да не говорим пък за кодекса на целолозите. Убийството е немислимо!
— Но какво да правим? — аз вече кършех ръце.
— Питате мен, след като съблазнихте приятелката ми?
— Прахд, не забравяй, че сме приятели, а какво означава някакво си момиче между двама приятели?
— Означава големи неприятности — увери ме той. — Нямаше да е толкова зле, ако не й прилошаваше сутрин. А нейният баща е най-изтъкнатият лекар в района и забелязал веднага. Тя му разказала случката. Вероятно знаете, че любимият му спорт е стрелбата. Той е един от най-точните ловци в цяла Турция и разполага с една от най-едрокалибрените пушки в страната. Пък и тя е непълнолетна, значи може да ви пратят в затвора. Вие виждал ли сте някога турските затвори отвътре?
От гърлото ми се изтръгна стон.
А той продължаваше:
— Той май има някаква мания за рязане на тестиси, но както е настроен в момента, по-вероятно е да ви гръмне. Обаче, ако сте склонен да приемете моя съвет…
Много ми дойде. Не можех да понасям садистичната му бъбривост. Явно и той се стараеше да ме погуби!