Измъкнах се от кабинета му. Огледах коридора и в двете посоки. Слава на Боговете, бяха минали приемните часове на лекарите.
Побързах да се скрия в лимузината.
— Бързо ме откарай вкъщи! — жално казах на Терс.
Поне във вилата можех да се затворя и да отблъсквам нападенията!
Бях скочил от колата, още преди да спре насред двора. Профучах през вътрешния двор и се озовах в стаята си. Залостих вратата и опрях гръб на нея, за да си поема дъх.
Какво бедствие! Как да се отърва от безизходицата?
Някой почука. За миг помислих, че бащата на сестра Билдирджин ме е проследил. Но след малко проумях, че звукът идваше откъм тайната врата.
Бащата нямаше как да се появи от онази страна. Отворих предпазливо.
Пред вратата стоеше Фахт Бей.
Влезе, но преди това уплашено се озърна през рамо.
И заговори съвсем тихо:
— Грис, загазихме. Нали ти казах, че щом разбера какво искат, ще ти предам. За съжаление вече знам какъв е проблемът. Направо е ужасен.
Вкопчих пръсти в облегалката на леглото. Щях да посрещна катастрофата като мъж.
— Разказвай — подканих го.
Фахт Бей тъжно поклати глава.
— Сигурен ли си, че можеш да понесеш това?
— Не се притеснявай.
— Новините са изключително лоши — сподели той.
— В името на Боговете, казвай вече.
— Нали познаваш Ахмед, таксиметровия шофьор.
— Да, познавам Ахмед!
— Ще даде свидетелски показания, че само е изпълнявал твоите заповеди.
— КАКВИ заповеди? — гласът ми стържеше.
— И така може би ще отърве кожата.
— Какви свидетелски показания? — изпъшках аз.
— По-добре седни на оня стол — посъветва ме Фахт Бей. — Ей сега започва истински лошото.
Рухнах върху стола.
— Я вземи това — Фахт Бей извади патрон от пълнителя на пистолета си, измъкна куршума от гилзата и го напъха между зъбите ми. — Захапи го, за да не си изпотрошиш зъбите, докато разказвам.
Послушно захапах куршума.
— Знаеш, че Ахмед всъщност е осъден престъпник от планетата Модон.
Кимнах.
— А знаеше ли, че твоят шофьор Терс е турски комунист, който доскоро излежавал двайсет и пет години в затвора, защото пречукал оня генерал?
Завъртях глава. Ставаше по-зле.
— През последните седмици Ахмед и тоя турски убиец обикаляли района с кола, на която името ти е изписано с ей такива букви. Ето с какво се занимавали — отивали в някое стопанство, оглеждали жените и ако откриели някоя по-хубава, казвали на нейния мъж и на цялото семейство, че по твоя заповед щели да подпалят цялата ферма, ако жената не се съгласи да прекара нощта с тебе в колата. А пък ако някой се обади на полицията, ще подпалят не само фермата, но и целия район.
Стиснах куршума със зъби. Значи всяка вечер този „таксиметров шофьор“ е прибирал двата милиона лири в джоба си!
— Но това не е всичко — добави Фахт Бей. — Заплашвали жената, че ако не те задоволи, ще убият мъжа й.
Още по-силно захапах куршума. Значи това било обяснението за умоляващите погледи, които толкова ме ласкаеха!
— Всичко се разкрило, защото някой се сетил, че те познавам и решили да дойдат при мен за съвет.
Утанч! Обладана от ярост, тя ги бе насъскала срещу мен!
— Обаче и това не е всичко — продължи Фахт Бей. — Когато Терс и Ахмед докарвали жената на уреченото с тебе място, първо я изнасилвали.
Зъбите ми потъваха все по-дълбоко в оловото на куршума. Нищо чудно, че жените бяха толкова уморени. Нищо чудно, че ми се струваха прекалено влажни! Онези двама „пребибипани“ „бибипци“ са ме карали да чакам по половин час, за да се „набибипат“ до втръсване и после са ме викали да събирам останките след тях! Сигурно са се превивали от смях!
— Има и друго — безмилостно говореше Фахт Бей. — Това е прелюбодейство. А според Корана наказанието за неженените прелюбодейци е сто удара с бич. Обаче тези жени са били омъжени, така че за тебе е предвидено съвсем друго наказание. Коранът заповядва в такива случаи прелюбодеецът да бъде пребит с камъни.
Това ме довърши. Изплюх от устата си двете половинки на прехапания куршум.
Трябваше да се махна от Турция.
Нямаше друго спасение.
При това трябваше да се махна НЕЗАБАВНО!