— Мудур, моля те да ме изслушаш. Нужни са ми долари и то веднага. Тази вечер! НЕЗАБАВНО!
Той сякаш ме прикова към пода с хладнокръвния си поглед на банкер.
— В този нощен час единствените достъпни долари не са на банката, а лично мои. Държа малко в своя сейф.
— Дай ми ги — умолявах го, а ушите ми напрегнато се ослушваха за стъпки по стълбите. — Побързай!
— Едва ли ще ти стигнат — каза той. — Условията ги знаеш — месечна лихва 30 процента.
Бутна някакъв лист към мен. Подписах, без да гледам.
Той отвори сейфа си и извади няколко големи пакета с пачки американски долари. Отброи сто хиляди, пусна ги на пода и ги подритна към мен.
Наведох се и бързо ги събрах. Натъпках ги по джобовете си. И чак тогава забелязах презрението в очите му. Казах си, че той се държеше твърде недружелюбно. Колкото и да ме притискаше времето, реших да го попитам.
— Какво пък толкова съм направил?
— Аллах ще те съди за онова, което си направил. Ние, нормалните простосмъртни едва ли можем да проумеем постъпките на изверги като тебе.
Доближи и ме избута към вратата.
— Лека нощ и надявам се — сбогом.
Глава осма
Постарах се да остана незабелязан на излизане от банката. Сега ми предстоеше да реша задача с три условия:
1. Да се махна от Турция.
2. Да не ме хванат.
3. Да прикрия следите си.
На теория изглеждаше елементарно. Всъщност Апаратът непрекъснато набива в главата на всеки свой агент винаги да се грижи за втора и трета точка. Та това са основните условия за успех в плана на всяка акция.
Но теорията е едно, а да се озовеш посред нощ в Истанбул, заобиколен от прокрадващи се врагове и преследван безмилостно от жени с нюх на хрътки — това е съвсем друго.
Минаретата на безбройни джамии стърчаха край мен като сочещи пръсти. И сякаш самите облаци ей сега щяха да се разтворят, за да отекне кухо от небесата гласът на Пророка, заповядващ да се изпълни повелята на Корана — ПРЕЛЮБОДЕЕЦЪТ ДА БЪДЕ ПРЕБИТ С КАМЪНИ!
Да те полазят тръпки, чак. Никога не можеш да бъдеш сигурен с тези първобитни религии. Ами ако съвсем неочаквано се окаже, че има нещо вярно в тях. Току-виж и минаретата се срутят върху мен, за да ми го докажат.
Увещавах ума си да не се побърква. Богове, каква беда ме сполетя заради тези жени!
Огледах улицата и реших, че Мудур не е пресметнал добре времето. Сигурно искаше първо да има моя подпис на документа, преди да повика полицията. Но щях да го надхитря!
Побягнах като заек, притиснал сака към гърдите си. Изнесох се от този квартал със скоростта на реактивен снаряд.
Криех се и завивах по незнайни улички и пресечки. Все още не забелязвах преследвачите. И докато тичах, грижливо съставях плана как да се изплъзна и прикрия следите си.
Отпред видях малък западнал хотел. Тръгнах съвсем спокойно към него. За начало измислих много добра уловка. Когато полицията смята, че престъпникът се крие в хотел, веднага обкръжава сградата. Те ще си мислят, че съм вътре, но аз ще бъда отвън и веднага ще ги забележа.
Влязох. Мъжът зад гишето на рецепцията спеше дълбоко. Събудих го, за да поискам стая. Без да си отвори очите, той се пресегна нагоре, взе ключ и ми го подметна.
Прокраднах се по стълбището. Намерих стаята. Скрих сака. И слязох по улука.
По една затънтена уличка се качих на хълма до Големия пазар, където по всяко време можеш да намериш отворени дюкянчета. През нощта нямаше тълпи. Повечето магазини бяха със спуснати кепенци. Но скоро намерих, каквото ми трябваше — магазинче за арабски облекла. Вътре вонеше до задушаване на препарати срещу молци и камилска вълна. Една-единствена гола лампа осветяваше безразборно натрупаните дрехи по рафтовете. Започнах да ровя. Търсех „джелаба“ — наметало с качулка. Исках от онези, каквито носят арабските племенни вождове. Намерих. Беше изтъкана от мека, жълта вълна. Малко се набиваше в очи, защото беше обточена със златна нишка. Все едно, щеше да ми свърши работа. Намерих тюрбан. После и един торбест панталон. Избрах и елек със златна бродерия и риза. Измъкнах от купчината патрондаш с множество джобчета.
Собственикът помисли, че са влезли крадци и стана. Беше ужасно дебел. Прозяваше се. Изгледа ме някак странно. Започна да пресмята общата цена на избраните от мен дрехи. Пак се прозя.